— Ще бъда там — отвърна Йелм.
— Добре тогава — зарадва се Хюлтин. — Продължавам към „Гамла Вермдьовеген“, за да взема и някой си Гунар Нюберг от участъка в Нака. Познаваш ли го? Страхотен полицай. Като тебе.
Йелм поклати глава. Не познаваше почти никого извън полицията в Худинге. Застанал на вратата, Хюлтин добави:
— Имаш малко повече от четири часа да се сбогуваш с колегите си за неизвестно докога и да си събереш нещата. Ще успееш, нали?
Изчезна, но се появи отново точно когато Йелм седна и си отдъхна:
— Може би не се разбира от само себе си, но засега всичко остава в най-дълбока тайна…
— Разбира се — успокои го Пол Йелм. — Ясно е като бял ден.
Помисли си да звънне на Сила и да й каже, но се отказа. Мислеше за извънредните часове, за лятото, за отпуската, която най-вероятно щеше да остане невзета, и за местенцето на Даларьо, което наемаха евтино за цялото лято. Първо щеше да се наслади малко на мисълта.
Най-накрая влезе в стаята на персонала, без да може да сдържи радостта си.
Вътре седяха четирима и се тъпчеха с нездравословните си сандвичи: Андерш Линдблад, Анна Вас и Юхан Брингман. А също и Сванте Ернстсон. Погледнаха го с изненада. Може би изражението на лицето му беше някак по-различно.
— Дойдох да се сбогувам — каза съвсем сериозно.
Брингман и Ернстсон се надигнаха.
— Какво, по дяволите, каза? — попита Брингман.
— Хайде, разкажи — подкани го Ернстсон. — Нима искаш да кажеш, че тези шибаняци са те уволнили?
Седна до тях и посочи обяда на Сванте Ернстсон.
— Хамбургер в микровълновата. Казах ти, че е по-вкусен, когато сосът е топъл.
Ернстсон се засмя с облекчение.
— Значи не са те уволнили! Хайде, разказвай, де.
— Всъщност дойдох да се сбогуваме. Може да се каже, че ме повишиха.
— Ами Вътрешният?
— Това изпитание приключи. Чака ме Националната полиция, рамо до рамо със самия шеф.
— Значи са сметнали, че е добре да те махнат от мизерията на южните предградия и ордите от чернилки?
— Нещо такова, може би. Строго секретно е… както каза шефът. Скоро ще го прочетете във вестниците. Но точно сега всичко е само шушу-мушу.
— Кога започваш?
— Още този следобед. В три.
— Супер, мамка му. Ще те закарам до Ишмет, за да купиш най-скъпата, напоена с мед, торта за сбогуване.
Брюн всмукваше кафявия дим на черната пура и се смееше така, че цялата му брада, покриваща значителна част от лицето, се движеше. Вдигна ръце нагоре и тихо изръмжа. Прашинки от пепел се полепиха по посивялата му, червеникава грива.
— Хм, значи съм създал още една голяма клечка в Националната полиция — каза с безкрайно задоволство. — Знаеш, че влезеш ли там веднъж, няма излизане. Освен в подходящ ковчег. С печат „Национална полиция“.
Йелм взе полицейската карта и служебното оръжие от бюрото на Брюн и закопча кобура през рамото.
— Още една? — учуди се той.
— Хюлтин беше тук в края на седемдесетте, не знаеше ли? Адски скапан футболист. Хюлтин с дървените крака. Най-лошият център-нападател в града. Никакъв усет за топката. Специалист по разбиване на вежди.
Нещо бавно се разля по вените на Йелм. Не съвсем неприятно.
— Каза, че е чел за мен във вестника. Добра репутация в средствата за масова информация.
— Да, да, Хюлтин, който обича да чете вестници.
— Поддържаш ли връзка с него все още?
— Случва се да се обадя понякога, за да му напомня за стари услуги. Мисля, че все още играе в отбора на ветераните на Стокхолмската полиция. Когато има време, разбира се, което не е много често. Представям си как разбива веждите на полупенсионираните си колеги. Гледката не е за изпускане.
Йелм набра смелост и попита без заобикалки:
— Да не би случайно ти да си бил този, който…?
Брюн загърби за миг божествената гледка на посивели, окървавени вежди и го погледна хитро.
— Чист късмет си е, че решиха да сформират нов отдел точно сега. Най-потайният отряд А. Иначе няма как да се заобиколи Вътрешният… Каквото повикало, такова се обадило. Дървеният крак е винаги в мислите ми. — Брюн допуши пурата. — Няма да ме посрамиш, нали? Не искам да се връщам към тази лайняна история още веднъж.
[1] „Dagens nyheter“ (Новини на деня) — един от най-големите независими шведски всекидневници — бел.прев. ↑
[2] „Svenska dagbladet“ — един от най-големите шведски консервативни всекидневници — бел.прев. ↑
[3] Шведски министър-председател, убит през 1986 г. — бел.прев. ↑
7.
Отрядът проведе първата си среща в една от най-малките лекционни зали на огромния полицейски комплекс в правоъгълника, оформен от „Кунгсхолмсгатан“, „Полхемсгатан“, „Бергсгатан“ и „Агнегатан“. Първоначалният полицейски участък, започнат през 1903 г., все още простира мечтаещата си за величие жълтеникава фасада към последната улица. Това е главният щаб на стокхолмската полиция. Противоположната страна на правоъгълника гледа точно към „Полхемсгатан“ и отразява съвсем различен, но еднакво абсурден архитектурен идеал от седемдесетте години. Там се помещава Националната полиция. Оттам се беше шмугнал и Пол Йелм в три без няколко минути. Очакваха го. Охраната му показа пътя към малката лекционна зала на картата до входа. Нищо не разбра от указанията и затова малко закъсня. В помещението вече седяха петима души около една маса и изглеждаха объркани като него. Възможно най-незабележимо се свлече на един свободен стол. Като по поръчка се появи сериозен, русоляв, добре костюмиран мъж около петдесетте и застана до късата страна на масата, с дясната ръка върху приличащото на телескоп рамо на шрайбпроектора. Огледа се наоколо, търсейки лице, което не виждаше. Излезе от стаята с леко позакъсняло покашляне. Точно когато затвори, вратата от отсрещната стена се отвори и влезе комисар Ян-Улув Хюлтин. И той се огледа за лице, което не откриваше.