— Къде е Мьорнер? — попита.
Всяка „съставна част“ на това, което вероятно представляваше замисленият отряд А, погледна озадачено останалите.
— Кой е Мьорнер? — Йелм не му помогна много.
— Преди малко влезе един мъж — обади се единствената жена в групата. Тя беше чернокоса и по лицето й се бяха появили първите бръчки, но на нея като че изобщо не й пукаше. — Но излезе.
— Той трябва да е — продължи Хюлтин равнодушно, седна тежко и закрепи малките очила за четене на големия си нос. — Валдемар Мьорнер, шеф на отдел в управителния съвет на полицията и формален шеф на тази група. Имаше намерение да държи кратка встъпителна реч. Добре, ще видим дали ще се върне.
Йелм трудно можеше да си представи уважавания, делови мъж с равен глас като брутален футболист. Той продължи в същия дух:
— Окей, знаете за какво става дума. Вие сте тези, които при липса на по-добро и по-различно наименование ще се наричате „отряд А“. Ще бъдете директно подчинени на Националната полиция, но ще си сътрудничите доста близко със стокхолмската, преди всичко, разбира се, с криминалния им отдел, който се намира на „Кунгсхолмсгатан“, зад близкия ъгъл. Стокхолм е местопрестъплението, поне засега. Така, главното е, че вие, независимо от ранга, имате по-големи правомощия от тези, които ви помагат, независимо дали са от стокхолмската или от Националната полиция. Този случай е с главен приоритет, както се казва в телевизионните сериали. Понеже сте събрани от различни участъци в страната, не мисля, че се познавате, така че да започнем с кратко представяне. Казвам се и т.н.
Вратата се отвори и мъжът, бил вече тук, влезе отново задъхан и разгорещен.
— Значи си бил тук, Хюлтин. Търсих те навсякъде.
— Нима? — отговори комисарят. — Ето ти го твоя отряд А.
— Добре, добре — отсече забързано Валдемар Мьорнер и закрачи напред. Застана на същото място, с ръка върху повдигнатата част на шрайбпроектора. — Така, уважаеми господа. И госпожо. Разбрахте, че сте сборна група, състояща се от шестима полицаи — петима мъже и една жена. Предполагам, че комисар Хюлтин вече ви е информирал за задълженията ви. Хващайте се здраво за работа. От огромно значение за сигурността на страната е да спрете този умопобъркан сериен убиец, преди да са изчерпани всичките ни сили. Вие и само вие можете да прекратите вилнеенето му по улиците. Да. Точно така. Виждам, че сте млади и амбициозни, пълни с енергия, готови да рискувате. Нека играта да започне. Нека ви закриля ангел хранителят на полицията.
Излезе от стаята със същото темпо, с което беше влязъл. Провесените по време на речта долни челюсти се върнаха на мястото си. Ян-Улув Хюлтин притвори клепачи и потърка сдържано крайчетата на очите зад очилата.
— Да, ето че разбрахте правилата на играта — каза той спокойно. Отне миг, преди усмивките да се разлеят около масата. Щеше да им трябва още доста време, за да разберат тънкото чувство за хумор на Хюлтин. — Да продължим, откъдето бяхме стигнали. Казвам се Ян-Улув Хюлтин и работя тук отдавна, често под прякото командване на бившия, небезизвестен шеф на Националната полиция, чието име повече не бива да се споменава. Съвсем скоро ще назначат нов, чиято длъжност няма да е шеф на Националната полиция, а ще има статут на генерален директор. Край с полицейските титли. Да започнем с представянето ви по посока на часовниковата стрелка.