— От вас зависи — продължи загадъчно непознатата.
— Моля?
— Вие трябва да прецените дали ще ме затрудните прекалено много, като ме помолите да го събудя. Навярно вече сте си отговорили на този въпрос и ви се иска да го направя.
Зяпаше я с отворена уста, докато тя го покани с ръка и хитро се усмихна.
— Не ми се връзвайте. Ще си остана учителка по шведски цял живот. Седнете, докато повикам мъжа си.
Изчезна нагоре по стълбите с изненадваща пъргавина. Йелм остана прав в големия вестибюл, повтаряйки си изречението: Ако не ви затруднявам особено много, ще ви помоля да го събудите. Разбира се, че можеше да се изрази по този начин!
Само след няколко минути дамата слезе по стълбите, последвана от доста пълен, възрастен мъж в халат и с чехли. Той протегна ръка.
— Рикард Франсен. Следобедната ми дрямка се състои деветдесет процента в опити да заспя, а в останалите десет се опитвам да се примиря, че не съм успял. Искам да кажа, че не сте ме събудили. Трудно е да свикнеш да бъдеш пенсионер след цял един живот упорита работа. Както предполагам, вече сте забелязали, това се отнася и за съпругата ми.
— Пол Йелм. Криминална полиция.
— Стокхолмската?
— Не, Националната. — Йелм беше забравил, че Франсен по професия беше съдия.
— Да не би да е сформирана специална част?
— Да.
— Досетих се. И съм сигурен, че разбирам защо сте тук. Светкавични мерки.
— Да. Вие самият на какво мнение сте?
— Че е напълно възможно да съм третата жертва. Говорихме за това със съпругата ми преди обяд. Биргита смяташе, че трябва да се обадя на полицията. Аз малко се колебаех. Успях да я убедя, че не е нужно, което невинаги става, повярвайте ми.
— Струва ли ви се, че някой от Ордена Мимир може да е замесен в това?
— Страх ме е да си го помисля, но чета в очите ви, че допускате такава връзка.
Последователността на Франсен позволяваше да следи мисълта му. Йелм реши да говори направо, без да си служи с професионални клишета.
— Имаме важна оперативка в три. Позволявам си да ви помоля да ме последвате в полицията, за да може аз и колегата ми да ви зададем няколко въпроса за Ордена Шидбладнир и да вземем решение за охрана още тази вечер.
Франсен се замисли. После каза:
— Естествено — приликите. Смятате, че пространствената симетрия е свързана с времевата и че третото убийство ще бъде извършено още тази вечер. Две денонощия между всяко. Възможно е да сте прав. Дайте ми само няколко минути.
Запъти се към тоалетната. Без съмнение времето бе виновно за някои проблеми на шведската съдебна система. Йелм реши, че Рикард Франсен е бил много добър съдия.
Биргита Франсен се приближи към посетителя.
— В опасност ли е?
— Не знам. Напълно е възможно. Вкъщи ли сте си тази вечер?
— Рядко излизам.
— А той?
— На гости е у стар колега. Срещат се веднъж в месеца.
Йелм кимна утвърдително.
— До късно ли?
Жената плахо се засмя.
— До доста късно.
— Спалнята ви се намира на горния етаж?
— Не, на по-горния.
— А всекидневната е тук долу?
— Всъщност вече се намирате в нея. Вестибюлът се стеснява в нещо като коридор там вдясно и свършва във всекидневната.
Йелм мина малко вдясно. След миг антрето заприлича на фуния, която се разширяваше към всекидневната. Много оригинален дизайн. Убиецът трябваше да го познава предварително, за да може да се справи. Срещу прозореца, до противоположната стена, стоеше дълъг, ъглов кожен диван. Върна се в коридора. Рикард Франсен чакаше облечен. Изглеждаше доста мотивиран, да не кажем ентусиазиран.
— Добихте ли представа за бъдещото местопрестъпление? — попита той с усмивка.
Прегърна жена си и тръгна пред Йелм към колата, готов за мимолетното, така желано завръщане в съдебната машина. Слънцето не спираше да грее.
[1] От шведски „лебед“ — бел.прев. ↑
[2] „Трите сърдити козлета“ е норвежка народна приказка — бел.прев. ↑
[3] Grand (шведски) — малка, тясна уличка — бел.прев. ↑
[4] Магически кораб в скандинавската митология — бел.прев. ↑
[5] От шведски „Сивият монах“ — бел.прев. ↑
[6] Езеро около Стокхолм — бел.прев. ↑
[7] Ключов транспортен възел в Стокхолм — бел.прев. ↑
[8] Езерото, на което е разположен Стокхолм — бел.прев. ↑
9.
Ян-Улув Хюлтин отново влезе през мистериозната врата в другия край на стаята, която Хорхе Чавес наричаше иронично „централата за бойна готовност“. Полукръглите очила вече се мъдреха върху грубия му нос. Обърна се към събралия се отряд А. Всички седяха и разгръщаха някакви листове и тефтери за водене на записки.