Йелм се стресна.
— Сьодерстет, от Вестерос ме предупредиха, че си склонен да философстваш — вметна Хюлтин. — Да не заобикаляме темата, какво ще кажеш за финансите?
— Просто мисля, че не трябва да губим перспектива — промърмори полицаят, като се зарови из огромния куп от копия. — Както каза, Хюлтин, кашата е пълна. Още съм наникъде. Дагфелт е имал две по-големи фирми, на които е бил единствен собственик: финансовата компания Данд-Финанс с четири дъщерни фирми и една за внос — Малака Импорт. Бил е и акционер в осем други малки компании, от които три са холдинги. Притежавал е акции от петте най-големи фирми за износ в страната. Най-значимата собственост на Странд-Юлен се казва Странд-Юлен Финанс АД, с редица холдингови дружества към нея. Този концерн е още по-сложен за разгадаване от онзи на Дагфелт.
— Малък въпрос — прекъсна го Йелм. — Що е то холдинг?
Като че изведнъж всички очи се вторачиха в него.
— Мускули, без грам мозъци — опита се да налучка.
— Холдингът е управленски борд, който притежава акции в различни компании — разясни Сьодерстет.
— И това е цялата му дейност?
— Да. Единствената фирма, която открих, свързана с така наречения производствен бизнес, е компанията на Дагфелт за внос на консерви от Далечния изток; има ги във всеки добре зареден хранителен магазин. И при това говорим за косвена продукция. Странд-Юлен е притежавал много такива акции, но е имал и собствено портфолио, за разлика от Дагфелт. Не открих връзка между бизнесите им, въпреки че и двамата са притежавали акции в Електролукс, Волво и АББ. Но не са единствените. Може би най-интересен засега е скромният дял на всеки от тях в малката смоландска[1] фабрика за стъкло Хюлтефорш. Възможно е нещо да изскочи оттам.
— Говори ли с финансовата полиция? — попита Хюлтин.
— Първото, което направих. И двамата са се забърквали в данъчни неуредици, които се разследват с години и впоследствие просто се изпаряват, тъй като законите непрекъснато се либерализират. Дагфелт е бил обвинен в измама, когато е разорил първия си партньор Юнкас Сторм, за когото говори Нюберг. Оправдали са го. Това е.
— Чавес — каза Хюлтин. — Управленските бордове.
— Също голяма каша — започна Чавес с дълъг списък. — Макар и не чак такава. Общо седемнадесет борда, ако броим и тези, в които не са членували едновременно. Ограничим ли се обаче до действителното им съвместно участие, броят стига до осем: Сандвик от седемдесет и осма до осемдесет и трета, Ериксон от осемдесет и четвърта до осемдесет и седма, Сел Финанс през осемдесет и пета, Сканска от осемдесет и шеста до осемдесет и осма, Бусведен от осемдесет и шеста до осемдесет и девета, Сюдбанкен от осемдесет и седма до деветдесет и първа, „Машини & Метал АД“ деветдесета; преди да бъдат убити, са били заедно само в едно управленско сдружение — иронично е! — на погребална агенция Фунус. От хиляда деветстотин и деветдесета година насам.
— Така поне са имали доверено погребално бюро — констатира Сьодерстет.
— Значи наистина са се познавали? — обади се Виго Нурландер.
— Да — потвърди Йелм.
— От друга страна — продължи Чавес, — управленските бордове заседават редовно само няколко пъти в годината, а имат толкова много членове. Повечето от тях не си разменят и дума, та камо ли да подозират, че другият съществува.
— Прекалено кратко участие. Не ви ли се струва? — попита Шещин Холм. — По няколко години във всеки борд?
— Касае се за периодите, в които са се засекли — поясни Чавес. — Иначе са управлявали значително по-дълго. Например Дагфелт е членувал в управителния съвет на Сканска до смъртта си, а Странд-Юлен го е напуснал през осемдесет и осма. Затова пък се е включил в него още през седемдесет и девета. Така е с почти всички бордове.
— Значи участието във Фунус не води доникъде? — попита Нурландер.
— Към гроба, най-вероятно… Естествено то, точно преди смъртта им, предизвиква известен интерес, макар и Дагфелт да се е задържал осем, а Странд-Юлен четиринадесет години.