Йелм се опита да продължи в същия ред на мисли:
— Трима представители на новия капитализъм — обобщи той, — различни варианти. Косвените доказателства сочат Източна Европа. Проблеми при установяването на мафията в Прибалтика? Използването на бизнес контакти от Прибалтика? Въпреки че Източна Европа не излиза наяве като фактор при нито едно от убийствата. Чисто политически мотиви? Един вид отмъщение: лично, професионално? Какво още?
Тишина. Очевидно нямаше друго. Не бяха ли пропуснали нещо? Старата, изкусна класика на Агата Кристи — ордени и тем подобни — се беше изпарила. Този тип интриги оставаше безусловно в миналото; беше изместена от реалността: постиндустриален капитализъм, източноевропейска мафия, шведски колапс на държавните финанси през деветдесетте.
Пол Йелм предпочиташе първата.
— Дали не е време да преминем към фирмите на Карлбергер? — Комисарят разпени вълните от ентусиазъм на отряд А.
Сьодерстет веднага превключи от стихийна приказливост към пестелив, точен изказ. В последния случай имаше отговор, решение, което трябваше да се докладва възможно най-ясно и отчетливо; в предпоследния, отговорът липсваше, също и решението; „истината“ се процеждаше през пукнатините между думите, в ужасяващите взаимовръзки. Такова беше обществото, постиндустриалното, в очите на красноречивия финландски чудак.
— Концернът Карлбергер — поде той. — В центъра се намира финансовата компания Спиран[3], оградена в концентрични окръжности с все по-трудно достъпни дъщерни фирми. Само за час открих една връзка, а с професионална помощ — Сьодерстет направи жест към Петершон и Флорен — със сигурност ще последват нови разкрития. Моето е свързано със Странд-Юлен, партньор в една от дъщерните фирми на Карлбергер: Алруна Холдинг АД.
Замълча. Никой не знаеше дали беше свършил, или не. Изглеждаше малко изтощен, затова Хюлтин каза:
— Окей, да благодарим на колегата за необичайно вдъхновяващото експозе. Чавес?
Чавес се изхили и взе думата:
— Ще бъда кратък. В три от бордовете, в които са участвали Дагфелт и Странд-Юлен, е седял и Карлбергер: Ериксон — хиляда деветстотин осемдесет и шеста — осемдесет и седма, Сюдбанкен — хиляда деветстотин осемдесет и девета — деветдесет и първа и МЕМАБ — хиляда деветстотин и деветдесета. Това е общото между тримата ни мъртъвци по отношение на управленския им опит.
— Какво е МЕМАБ? — попита Шещин Холм.
— Нямам идея — откровен бе Чавес.
— Аз имам — намеси се Таня Флорен с дълбок, алтов глас. — Какво мислите, че е?
— Финансова компания — чу се много изморен финско-шведски напев.
— Да — потвърди Таня Флорен.
[1] Шведски учен, философ, християнски мистик и теолог — бел.прев. ↑
[2] На „Лидингьовеген“ се намира главният щаб на шведската отбрана — бел.прев. ↑
[3] Острието (от шведски) — бел.прев. ↑
13.
За Пол Йелм разследването навлезе в съвсем нова фаза. От фронтовата линия бе изтеглен в най-дълбокия тил. Работата беше предимно на два фланга: следите — от руската мафия, с помощта на Нурландер и Нюберг, и следите от бизнес средите, разкривани с помощта на Сьодерстет, Чавес, Петершон и Флорен. Шещин Холм разговаряше неуморно с роднини и приятели на покойните магнати и прехвърляше второстепенните разпити на подкреплението от Националната и от стокхолмската полиция.
А животът на Йелм минаваше в преглед на книгите за гости от голф клуба. Архивите на престъпността, мислеше си възмутено. Вече никой не ставаше жертва на интриги в орденски братства и клубове за голф. Извратеният секс, дрогата, прането на пари унищожаваха хората днес.
Телефонният номер на заподозрения сводник със симпатичното име Юхан Стаке беше престанал да съществува, липсваше пренасочване, а повторно посещение на „Тиммермансгатан“ бе разкрило, заедно с безброй позвънявания, че проституиращият младеж Йорген Линден бе духнал яко дим.
Аутопсията на Нилс-Емил Карлбергер, дело на съдебния лекар Кварфорт, не показа нищо, освен начеващ мозъчен тумор; а криминалистите на Свенхаген се бяха обзаложили за следите; и този път не откриха ни една. Освен проклетия куршум в стената.
Йелм се пренасяше в миналото чрез книгите за гости. Часовете се нижеха. Измежду подписите с различна степен на четливост скоро се научи да разпознава педантичния на Дагфелт, експанзивния на Странд-Юлен и наклонения на Карлбергер.
Често се повтаряха, но никога един до друг. Йелм беше стигнал до есента на 1990 г. и все повече се настройваше да приеме, че нито един от мъртъвците не беше играл голф с останалите. Тогава внезапно забеляза педантичните завъртулки до драскулките. След миг различи до тях и наклонените черти.