Оказа се в крайна сметка, че Дагфелт, Странд-Юлен и Карлбергер бяха играли заедно, само тримата. Това вече беше интересно. Обсъди го с Чавес. Трябва да се е случило веднага след заседание на борда в МЕМАБ на седми септември 1990 г. Колкото и да бе странно, това е бил единственият път, когато братята по орден Дагфелт и Странд-Юлен са играли заедно. Макар и двамата да са били от кръга на отцепниците под наименованието Шидбладнир; макар и да са седели рамо до рамо осем години в едни и същи бордове от края на седемдесетте; макар и да са членували в един и същ голф клуб. Играли са заедно един-единствен път, при това и с третата жертва.
Беше повече от озадачаващо.
— Тримата поделят игрището за голф през есента на деветдесета — извиси глас Йелм. — Само тогава и само веднъж. Години след това ще делят и фризера на моргата, пратени в него от един и същ убиец в рамките на една седмица. Какво означава това?
Чавес отговори духовито, като не спираше да пише в компютъра:
— Какво?
— Няма да повторя. Чу го.
Латиното спря да пише и се обърна. Би трябвало да има мустак, Йелм се изненада от мислите си и почувства старите, погребани предразсъдъци да напират отвътре.
— Едно голямо нищо. Вероятно намеква за тесните връзки между всички представители на бизнес средите.
— Или че някой не харесва голф…
— Точно така — каза спокойно Чавес и продължи да пише. — Отговорът на цялата загадка.
— Голфомразецът виси край игрище „Шевинге“ в есенния ден на деветдесета, вижда тримата арогантни господа от висшата класа, които се хвалят един на друг на терена, и решава: Тези шибаняци, точно тези тримата, ще убия с един замах; после чака с години, преди да изпълни заканата си. Но тогава всичко се случва много по-бързо.
— Разносвачът на стикове, може би? Шегувам се — каза Чавес.
— Разбрах. Но ако я променим съвсем леко, историята ти ще звучи различно. Господата се появяват веднага след заседание на борда, поотпускат се и бъбрят, навярно пийват по грог в бара, и приказките за бизнес се отприщват. Държат се безобразно. Езиците им са толкова развързани. Може би момчето със стиковете е малко позакъсняло или започва с грешка, кой знае, но нападките не закъсняват, тормозят го, или тормозят я, не спират да се смеят и в остатъка от обиколката се държат с него като със задник, надменно и отблъскващо. Не изключвам и сексуален тормоз. Унижават него или нея, като че между другото, и то така, че на нещастника ще му отнеме няколко години да стъпи отново на краката си. Може би поведението им е било, как се казва, катализатор за по-сериозна реакция, която всъщност е била неизбежна. Може би бившият разносвач на стикове се лекува от години в психиатрична клиника или нещо подобно и е пуснат на свобода, заедно с братята си по съдба, заради всеобщата вълна от спестявания и съкращения. Най-сетне е господар на живота си, разбрал е причината за лудостта. Окей? Преодолял е отчаянието, всичко е ясно, оправя ги един по един: просто, бързо, елегантно. Чиста проба отмъщение.
— Голяма фантасмагория — обади се Чавес. Беше спрял да пише. — Но небезинтересна.
— Ще позвъня — сепна се Йелм и избра набързо някакъв номер.
— Въпреки че, ако си прав, тогава му се вижда краят. Но руският куршум? А и финансовите интереси излизат от играта.
— Ало, обажда се Пол Йелм от Националната полиция. С кого разговарям?
— Аксел Видстранд — каза гласът в телефона, — секретар в Стокхолмския голф клуб. Вие ли отнесохте книгите ни за гости? Лена едва ли е била упълномощена да ви ги даде. Приключвате ли с тях?
— Аз я упълномощих. Играчите възползват ли се от услугите на разносвачи на стикове при обикновена обиколка?
— Бих искал да получа обратно книгите.
— Трима от членовете ви са убити за седмица, а вие си искате книгите. В какъв свят живеете?
— По-полека — предупреди го Чавес. — Нарушаваш поверителността.
Йелм измъкна брой от следобедния тираж на „Афтонбладет“ от най-горното чекмедже на бюрото и го тръсна пред колегата си. Заглавията крещяха: Внимание. Внимание. Нов удар на убиеца по етажите на властта. Трима мъртви бизнесмени. Трупът на директор Нилс-Емил Карлбергер открит от мистериозна жена.
— Убиец по етажите на властта? — повтори латиното, държейки вестника в единия край, все едно че беше оплескан с еднодневно повръщано. — Току-що пръкнал се на бял свят, а вече кръстен…
— Сега разбра ли — тросна се Йелм и продължи в слушалката: — Отговорете само на въпроса.
— Разносвачи на стикове? — проехтя в слушалката. — Понякога.