— Croyez-moi! — крещеше Анна-Клара Хумелстранд. — Tiree! Tiree, ma amie! Immediatement![8]
— Окей, да опитаме. Вярно ли е, че сте доста близка приятелка както с Нини Дагфелт, така и с Лилиан Странд-Юлен?
— Много близка. Описваме си с подробности посещенията при гинеколога. Нали това определя силата на женското приятелство. Tout à fait[9].
— Двете познават ли се?
— Нини и Лилиан? Не директно, опитвам се да ги държа далече една от друга. Така не могат да се съюзят срещу мен. Но разбира се, знаят една за друга от клюките.
— А съпрузите?
— Честно казано, не им беше особено лесно на горкичките. Не държаха юздите на мъжлетата си, както ги държа аз. Ситуацията на Лилиан беше добре известен факт. Рожбите на свети Бернхард. Ако го беше напуснала, щеше да получи пълната ми подкрепа. Изнесе се, с неговата пълна подкрепа, но разводът беше, както винаги казваше, немислим. Знаем какво сполетя горката Юхана. Стана така, както бе угодно на Бернхард. За разлика от него, Кюну истински държеше на семейството си. Никакви изцепки, доколкото ми е известно, а това, което не ми е известно, не заслужава да ми бъде известно, така да знаеш, ma petite[10]. При това работеше невероятно много. Повече от Бернхард, смея да твърдя. Никога не си беше вкъщи.
— И все пак е намирал време да играе голф и да членува в орден.
— Да, това с ордена Нюгин, Мимир или както и да се наричаше, е много мило, нали? Джордж също членува. Разказвал ми е за някои ритуали: как носят маски и странни роби на скандинавски богове и се потапят в пълна вакханалия. Отдавна не му се е случвало с мен, уверявам ви. Аз се забавлявам посвоему. Pas vrai, Philippe?[11] Филип кимна. Но като цяло смятам, че и голфът, и орденът за тях са били работа. Дори и моят добър рицар Джордж, моят малък драконоубиец, също би го нарекъл така.
— Чували ли сте Джордж да говори за Ордена Шидбладнир?
— Боже мой, не! Звучи ужасяващо.
— Как разбрахте за смъртта на Дагфелт и Странд-Юлен?
— Съпругът ми се обади снощи. Беше доста разстроен.
— Имаше ли общ бизнес с тях?
— Никога не съм се интересувала от бизнеса на Джордж. Доволна съм, щом банковата ми сметка е добре заредена. Ама че гадно, нали? Искам да бъда класически обект на омраза от защитничките на феминизма, като вас, госпожице Холм. Какво виждат очите ми, малкият Филип се подготвя за други неща. Някога виждали ли сте, госпожице Холм, разкошен, с цвят на маслина, галски пенис да премине от абсолютна отпуснатост в абсолютна твърдост, чудесна, безкрайна минута на бавен, бавен растеж? Гарантирам ви, че влияе на способността ми да водя сериозен разговор с вас. Mais, Philippe! Calmons![12]“
Прекъсна. Йелм чу Шещин Холм да въздиша. После отново запращя редом с гласа на полицайката.
„— Продължение, Ница, трети април, десет часът и петдесет и две минути.
— Encore?[13] — прозвуча Анна-Клара Хумелстранд изключително отпаднало.
— Познавате ли Нанси Карлбергер?
— Нанси? Прекрасен малък град в Лотарингия…
— Будна ли сте, госпожо Хумелстранд?
— Нанси Карлбергер? Съпругата на Нилс-Емил, малкият му трофей? Срещали сме се няколко пъти. Но не си допаднахме. Защо питате? Да не би и Нилс-Емил да е ритнал камбаната?
— Убит е тази нощ. Бих искала да подчертая, че тази информация засега е строго поверителна.
— Mon dieu! Започва да прилича на «Десет малки негърчета». Говорихте ли с прислугата? Икономът?
— Опитваме се да открием чистачката.
— Сигурно е малката Соня, горката. Чисти в повечето къщи в тази част на Юршхолм. Тя ли го е открила? Във всеки случай не го е убила, мога да ви гарантирам. Не съм срещала по-плахо същество от нея, откакто спасих живота на една стърчиопашка в толкова тъжно отлетялото ми детство. Оке, така се казваше, Оке Стърчиопашката. Толкова невинна. Много вода е изтекла оттогава.
— Соня чисти ли във вашия дом?
— Не, имаме си една туркиня, която ни служи вярно от много години. Ираз. Ираз Ефенди. Соня е тъмнокожа. Май от Сомалия. Не съм сигурна дали пребивава легално. Но предпочитам това да си остане между нас.
— Тя чистеше ли у Дагфелт или у Странд-Юлен?
— Не, само в Юршхолм. Мълвата за добра, евтина и честна чистачка се разнася бързо.
— Дали случайно не знаете цялото й име и къде живее?
— Аз не, но Нанси — да. Между другото, защо ми звъните толкова настоятелно? Искрено се надявам Джордж да не е в опасност… Като заприказвахме за позвъняването, трябва да призная, че наговорих доста глупости вчера. Надявам се да изтриете това, което не е свързано пряко със случая. Досещате се, Джордж…
— Да не би да имате предвид следното? Ще го цитирам: Някога виждали ли сте, госпожице Холм, разкошен, с цвят на маслина, галски пенис да премине от абсолютна отпуснатост в абсолютна твърдост, чудесна, безкрайна минута на бавен, бавен растеж?