Никой не възнегодува, когато опашката застина на върха на моста. Градът се събуждаше за живот, влачейки смъртта след себе си. Такива мелодраматични мисли бяха налегнали Йелм.
— Днес съм на лов за дребни бандити — каза Нюберг. — Ще дойдеш ли с мен?
Йелм изключи от скорост и дръпна ръчната спирачка. Великанът до него наклони маздата опасно вдясно.
— Сигнали?
— Отчасти. Полицейските участъци са прегледали регистрите си за доносници и тем подобни и са открили няколко кандидата.
— С познания за мафията?
— За убийствата като цяло и по-специално за руснаците.
Тапата изведнъж се отпуши. Западният мост завиваше рязко и маздата го последва. Минаха над парка „Роламсхув“. Виждаха се петънца от хора, които по една или друга причина не бяха на работа и се излежаваха на не особено зелената трева.
— Моите извори напоследък пресъхнаха. Вероятно ще те придружа. Трябва да открия нещо, което избуява в шубраците. Един кол.
— Нима — възкликна Нюберг. — И кога си го забил?
— Юхан, така се казва. Юхан Стаке[3]. И не съм го забил аз.
С усилие пресякоха преплитащите се пътища на „Фридхемсплан“ и поеха по дясната лента покрай парка „Крунуберг“, плъзнаха се надолу по „Хантверкаргатан“ и завиха по „Полхемсгатан“. Малко по-нататък се извисяваше сградата на полицията. Йелм паркира колата през няколко улици и закрачи до гиганта към стокхолмската разновидност на „Тадж Махал“, отразяваща слънчевата светлина.
Хюлтин ги погледна като бухал през очилата с форма на полумесец.
— Новини отгоре — отбеляза той. — Открита е чистачката, съобщила за смъртта на Карлбергер. Някоя си Соня Шермарке, сомалийка, която е трябвало да бъде депортирана. Криела се е заедно със семейството си при роднини в Тенста, под опеката на църквата. Изкарвала е прехраната си, като е чистела на черно палатите в Юршхолм. Рано тази сутрин колеги от паралелния отдел са я заловили, заедно с останалите в апартамента: седем деца, шестима възрастни и един свещеник от енорията в Спонга. Натикани са в ареста от три часа, усърдно разпитвани от колегите.
— Разрешено ли е да гадаем за кой паралелен отдел става дума? — попита Сьодерстет.
— Не — кротко отвърна началникът. — Преди малко говорих със Соня Шермарке. Шведският й е доста приличен. Справихме се без преводач. Отишла е в къщата, както обикновено, около осем и половина, влязла е във всекидневната, за да види къде трябва да почисти, открила е Карлбергер в локва кръв, обадила се е на полицията, без да казва името си, споменавайки само, че е чистачката, после, обзета от паника, незабавно се е върнала в скривалището си. Колегите не спират с опитите да изкопчат от родата къде крият руското оръжие. — Направи кратка пауза и продължи в същия дух: — Сега много, ама много кратък преглед. Тази нощ по всяка вероятност и четвъртата ни жертва ще лежи в локва кръв в нечия всекидневна, така че да се хващаме за работа. Не забравяйте, че разполагаме с редица асистенти; на практика с цялата стокхолмска полиция. Не мисля, че е нужно да повтарям, че в момента имате много по-големи правомощия, отколкото рангът ви позволява. И все пак продължавате да упорствате да вършите всичко сами. Използвайте останалите, доколкото можете. Мьорнер и началниците му засега удържат пресата. Да започнем с предложения за потенциална жертва тази нощ?
Никой не помръдна в Централата за бойна готовност.
— Окей, повече от петдесет думи и ви прекъсвам. Холм?
— Много разпити, нищо сериозно. Малко следи тук-там. Ще ги проверя.
— Прекалено кратко. Йелм?
Погледна в бележника си. Беше записал няколко имена: Лена Хансон, Джордж Хумелстранд, Оскар Биелерфелдт, Нилс-Оке Сверд, Бенгт Клинт, Якоб Рингман, Юхан Стаке, Соня Х. Задраска последното и каза:
— Нищо, мамка му.
— По-подробно, моля.
— Трите досегашни жертви са играли голф заедно, само те, и никой друг, през есента на деветдесета. Ако вълната от убийства не продължи, то ето ви една следа. И още нещо: ако Шещин не арестува съпруга на приятелката на вдовиците Анна-Клара Хумелстранд, директор Джордж, то аз ще го направя.
Шещин Холм вдигна двусмислено рамене. Опита се да разбере жеста й, като не спираше да говори:
— Той е една от съществуващите следи към ордена, заедно с още някои. Да не забравяме и сводника на Странд-Юлен: Юхан Стаке Вдигнатата глава. Мисля да придружа Нюберг на разходка в подземния свят, за да го открия. Колко станаха думите?
— Към седемдесет. Отиди с Нюберг. Ред е на самия него?