— Вчера прегледахме файлове от сивата зона на Стокхолм и открихме потенциални руски връзки. Лица, различни от вече осъдените. Говорих с голяма част от престъпния контингент в различни затвори — прибрани на топло, бяха по-ниски от тревата. Днес с Йелм ще се заемем с други. Кръчми, фитнес зали, видеомагазини и т.н.
— Звучи добре. Нурландер?
Благоразумният Виго Нурландер се потърка внимателно по темето и каза:
— Свързах се с митниците относно акции за контрабандни стоки от бившия Съветски съюз, но в общи линии ударих на камък. Подателят изглежда никога няма да бъде проследен, разполагам обаче с няколко получателя, които ще проверя. Разговарях и с колеги от Москва, Санкт Петербург и Талин за мафията изобщо и за руско-естонския Виктор Х клан с подробности. Не беше проста работа, но по всичко личи, че става дума за мафиотски клон, който под някаква форма е вече тук. В Стокхолм. Най-отзивчив беше комисар Калю Лайкмаа в Талин. Ще продължа разговора си с него днес и се надявам…
Хюлтин го прекъсна.
— Икономистите? — призова ги комисарят.
— Докладва главен икономист Сьодерстет — представи се Сьодерстет. — Ще говоря и от името на Петершон и Флорен. Чавес ще докладва самостоятелно. Натъкнахме се на доста интересни неща в неприятната фирмена бъркотия, завещана от тримата господа. Адвокатите би трябвало да потриват ръце: чака ги работа с години напред. Престъпленията, които открихме, са от друг характер, не директно свързани с насилие. Ще се върнем към тях, когато знаем малко повече. Стигнахме до извода, че съществуват повече връзки между империите на господата, отколкото ни се стори в самото начало.
Хюлтин тъкмо щеше да направи тайм аут с ръце отново, когато Сьодерстет млъкна и Чавес се хвана за думите му:
— Съществуват три управителни съвета, в които са членували и трите жертви в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години. Проверих и останалите членове в този период в Ериксон, Сюдбанкен, МЕМАБ. Не са малко. Сега се занимавам с МЕМАБ отчасти защото управителният й съвет е най-малък, отчасти защото следата от голфа на Пол е свързана с МЕМАБ и отчасти защото ми се струва, че е съществувала известна конкуренция за местата там, за да не кажа дори борба. Търся чисто и просто врагове. Засега въдицата ми е празна, макар и леко да кълве в МЕМАБ.
Последните две изречения Чавес произнесе на един дъх, защото видя, че шефът му се готви да го прекъсне.
— На работа — каза Хюлтин, намести очилата си на грамадния нос и напусна стаята през специалната врата.
На излизане Йелм спря Шещин Холм:
— Ако искаш да се заемеш с рицаря Джордж, направи го. Малко ненужно го споменах. Взел ми е ума този Мимир.
— Добре — отсече полицайката и влезе в стая 303 точно когато Нюберг излизаше от същата с яке в ръка и жест към Йелм. Двамата поеха по коридора навън към слънчевия ден.
Обикаляха дълго и изморително. Йелм подтичваше около Нюберг. Той държеше някакъв списък, който скоро се напълни с отметки. Проверените имена бяха на добре информирани доносници или на съмнителни фигури с възможни контакти с руската мафия за достъп до евтин алкохол и наркотици: собственици на малки ресторанти, известни дилъри, напомпани със стероиди собственици на фитнес зали, недотам надеждни арт дилъри, собственици на нелегални клубове за хазарт — всичките до болка познати на полицията, без възможност да бъдат заловени.
Нюберг се променяше пред очите му. Басът на църковния хор в Нака ставаше ту добричък като малко мече, ту разярен като гризли. Смяната на настроението се повтаряше, когато идваше ред на следващото име.
— Как го правиш, мамка му? — попита Йелм след осмата отметка.
Този път обаче Гунар Нюберг се засмя.
— Всичко е въпрос на овладяване на стероидите — спря да се смее и се загледа през прозореца на колата в далечината. След миг продължи кротко: — Станах Мистър Швеция през седемдесет и трета. Бях на двайсет и три и поглъщах всичко, което ми се подадеше, само и само да трупам мускули. Докато работех в нормалмската полиция от седемдесет и пета до седемдесет и седма, три пъти бях докладван за полицейско насилие и успях, с подходящата помощ да отърва кожата. Докладите се потулиха, така да се каже, в бюрократичния процес. Спрях да се занимавам със сериозен бодибилдинг, демек да използвам стероиди, през седемдесет и седма, след последния побой, който беше отвратителен. Дори аз го разбрах. Никога няма да го превъзмогна. Дълго се борих с изблици на ярост, загубих съпругата си и родителските права върху децата. Но победих гадината. Или поне така мисля. Все още не знам дали играя вбесен, или наистина ме обладава гняв. Не съм сигурен. Но се контролирам, нали?