Йелм никога повече нямаше да чуе от Гунар Нюберг подобна тирада.
— Много — успокои го. Нюберг никога не прекрачваше границата. Жестокостта му беше пасивна. Повечето от дребните риби ставаха доста послушни при надвисналата сто и петдесет килограмова заплаха върху им.
Не се спряха целия ден и част от вечерта. Кръстосаха надлъж и на шир Стокхолм и околностите. Йелм беше по-скоро шофьор, но успяваше да вмъкне кратките си въпроси за сводници посред кръстосания огън на Нюберг. Малко преди три разговаря с Хюлтин, който беше решил да отложи обичайната за този час оперативка. Нямаше нищо кой знае колко ново. Йелм докладва за доста постните резултати: собственик на фитнес в „Бандхаген“ беше купил големи запаси от анаболни стероиди от двойка, цитат: безпощадни руснаци, които се обръщаха един към друг с Петер Устинов и Джон Малкович; един от видните наркодилъри на площада „Сергел“ веднъж бил получил пратка с първокачествен хероин в найлонови торбички с надпис на кирилица; собственик на малък подземен ресторант в Сьодер[4] многократно купувал естонска водка с посредничеството на руско дуо на име Игор & Игор; самозван търговец на изкуство в Йерфела получил голяма сума от рускоговореща гангстерска лига за картина на Пикасо, собственост по това време на финансиста Андерш Вал — беше отрекъл; зависим от амфетамини собственик на видеотека с частни кабини в „Нормалм“ им беше предложил забавно детско порно с руски субтитри, въпреки че бяха показали полицейските си карти. Заловили го. Шведският му звучал като руски, макар и да не го говорел. С тридесет конфискувани филма с детско порно не би било проблем да го вкарат в ареста впоследствие. Щяха да си поговорят малко по-късно.
Това беше жетвата преди три часа на четвърти април.
Ловът продължи до седем. Всяко име и всеки адрес от списъка на Нюберг бяха отметнати. Половината от следите на руската мафия не доведоха доникъде. Но затова пък в напълно абсурден маратон от парка „Тесин“ до пристанището „Верта“ бяха заловили дилър, от когото научиха, че Юхан Стаке, наред с всичко останало, притежава и бюро за телефонен секс с номер 071. Фирмата се казваше ТДЮС — Търговско дружество „Юхан Стаке“. Намираше се в Брома и рекламираше смело на страниците за телефонен секс във вечерните вестници.
Когато се върнаха на моста „Лилиехолм“, светлините на града вече бяха запалени. Всичко бе обвито в зловеща тишина. И двамата знаеха, че ще спят лошо тази нощ. Знаеха какво, кога и как ще се случи, но не къде и кой ще пострада. Тази нощ щеше да има още един убит.
[1] Западният мост (шведски) — бел.прев. ↑
[2] Финландски графичен дизайнер, роден през 1926 г. — бел.прев. ↑
[3] Игра на думи. Stake като фамилно име и като нарицателно със значение „кол“ — бел.прев. ↑
[4] Квартал на Стокхолм, в който живеят видни дейци на изкуството, интелектуалци, съкратено от Сьодермалм — бел.прев. ↑
16.
По време на закуската Пол Йелм насочи вниманието си изцяло към мобилния телефон, който лежеше като развалено парче кашкавал на кухненската маса. Въпреки че не вдигаше очи от него, почувства докачливите погледи на Сила, които многократно отблъсна. Най-накрая станаха толкова остри, че трябваше да ги посрещне.
— Може би още не е открит — промърмори, все още фиксиран в мобилния телефон.
Погледът отсреща обаче не молеше за обичайното внимание. Беше се превърнал в нещо друго, твърде непознато. Странен, самотен, напълно изоставен. Пуст. Не разбираше. Но му напомняше за онова, което го беше парализирало, когато слушаше записите на Шещин Холм. Неприятното, непоносимо усещане, че никога няма да достигнеш другия. Никога. Дори най-близкия. Необятното чувство за абсолютна екзистенциална самота. Забеляза, че вижда точно него и у Сила. За части от секундата двамата се сляха, колкото и парадоксално да беше, от същата поразяваща емоция. И когато най-сетне си проговориха, им беше пределно ясно, че казаното далеч се разминаваше с това, което наистина искаха да кажат. Защото не намираха думи. На кухненската маса в делничната сутрин бяха споделили, макар и неспособни да го опишат, почти мистичното преживяване.
Трудно можеше да се определи дали тези няколко минути в кухнята ги бяха сближили, или напротив — раздалечили повече от всякога. Случилото се беше важно, бяха погледнали право в оголената самота на другия. Навярно тази жертва бе предизвикала най-силното им възмущение в наситената със събития седмица.
Нищо друго не се случи. Мобилният телефон остана безмълвен на път за полицията, а и на Йелм вече не му пукаше. Целият отряд А прекара деня в напрегнато очакване, но жертвата така и не се появяваше, а на Йелм продължаваше да не му пука. Разследването се парализира от нарушената симетрия, докато Йелм се парализира от нещо лично, само негово. В края на деня Хюлтин се опита да нормализира обстановката от бюрото си в Централата за бойна готовност: