Ето че дойде ред и на Шещин Холм. Не можеше да отрече, че го привличаше. В много отношения противоположност на Сила. Цялата тъмна: очи, коса, дрехи. Много лоялна. Изключителна професионалистка — не можеше да спре да мисли за умението, с което бе направила записаните интервюта. Разговорът с Анна-Клара Хумелстранд във Франция трябваше да се увековечи в книга. Живееше при роднини в Стокхолм и категорично, почти толкова крайно като Чавес, отказваше да говори за миналото си. Беше подочул за неприятна случка в Гьотеборг, но тя беше табу. Все пак си мислеше, че рано или късно, всичко щеше да се изясни. Наслаждаваше й се скришом. Страхотна жена.
И Сьодерстет. Арто Сьодерстет. Уникален тип. Никога не беше виждал подобно ченге. Бледият финландец, както откровено се наричаше, беше странен тип. Не можеше да го възприеме като полицай. Не защото не се справяше, напротив, но реагираше и говореше като интелектуалец, наперен висшист, който смело развиваше политическите си теории на оперативките. Точно когато си мислеше това, Сьодерстет отговори; едва си спомняше въпроса:
— Не бих го нарекъл апартамент, ама мястото е хубаво. На „Агнегатан“. Боксониера с кухненски ъгъл. Многобройната ми челяд остана във Вестерос. Имам пет деца — добави и погледна към Йелм.
— Пет! — възкликна. — Толкова ли е скучно във Вестерос?
— Хм. Две са направени във Васа.
— Служил ли си във Финландия? Как е там?
— Не, тогава… не бях полицай. Станах ченге доста късно. Има и такива, които твърдят, че и сега не съм.
Йелм бе доволен от интуицията си. Опита се да усети и настроенията около масата. Под „такива“ Сьодерстет може би имаше предвид някой колега от Вестерос или някой от присъстващите. Не можа да разбере. Все пак остана с беглото впечатление, че всички, освен него, знаеха много добре за какво намекваше колегата им. Не беше нужно обаче да се напряга.
— Единственото, което казах, бе, че не е необходимо да държиш предизборни речи за комунистите — тросна се Виго Нурландер. Вилицата потрепваше в ръката му.
— Престанете, момчета — прекъсна ги внезапно Шещин Холм.
Нурландер хвърли вилицата в подноса и го отнесе без нито дума. Дори и в състояние на бурен гняв закрепи таблата точно както трябва на стелажа, сгъна салфетката и я хвърли направо в кошчето.
Йелм се огледа наоколо в ресторанта. Посрещнаха го няколко саркастични усмивки от съседните маси. Отвърна им мрачно.
Да се чувстваш аутсайдер сред аутсайдерите. Точно в окото на бурята. Шещин Холм се обърна към Сьодерстет:
— Престани. Чака ни работа, няма време за боричкане в пясъчника.
— Удари ме в челюстта — мърмореше Сьодерстет. — И подхвана чужденците, с изключение на черничките, разбира се.
Сьодерстет приглади рядката си, тебеширено бяла коса.
Йелм се разсмя. Без причина, но Нюберг го последва. Сьодерстет също се закиска. Холм показа ироничната си усмивка, а Чавес своята. Лулата на мира обиколи всички.
— Орежем ли политическите аспекти, все едно, че разследваме половин случай — подхвана Сьодерстет. — Съгласни?!
— Да — каза Чавес. — Но съществуват различни гледни точки по въпроса. Да вземем например случилото се във Васа?
— Не, не, не — засмя се Сьодерстет. — Още е рано за размяна на лична информация от този род. Как е бърлогата ти, между другото?
— Де да беше бърлога. Една стаичка при възрастна бабка на кръстовището на „Бергсгатан“ и „Шелегатан“. Също като на обучението.
— А ти, Шещин? — попита Сьодерстет. — Къде се подвизаваш, мила?
— При бившата приятелка на бившето ми гадже в Брандберген. Добра компания сме. Таим обща и много плодотворна омраза.
Отново се засмяха. На всичко и на нищо. На направената крачка един към друг. На липсата на труп в продължение на няколко дни. На самите себе си и на абсурдната си позиция в полицията.
Нюберг спря, последван от Чавес и Сьодерстет. Шещин Холм допи безалкохолната бира и тъкмо се надигаше, когато Йелм каза:
— Шещин, откри ли Джордж Хумелстранд?
Тя седна отново и го погледна навъсено.
— Наистина не ми хареса, че си присвои честта за следата Хумелстранд.
— Съжалявам. При все че изобщо не става въпрос за чест. Не съм приключил с Мимир. Съжалявам още веднъж.
Неохотна усмивка се разля по смущаващо красивото лице.
— Какво се случи с Джордж?