Нурландер получи малка кутия с червено копче. Прибра я в джоба и каза спокойно:
— Гледайте да не се намесвате. Колкото по-малко, толкова по-добре. Така всички евентуални жалби ще бъдат насочени директно към Националната полиция. Устройва всички ни.
Пуснаха го в стаята. Маса, два стола, облицовани с дунапрен стени. Нищо друго. Освен дребен, облечен в затворническа униформа мъж на един от столовете — остро лице, хилави бицепси. Мъжът стана и поздрави учтиво.
— Как сте, сър?
— Отлично, благодаря — отвърна ченгето, сложи бележник и химикалка на масата и седна. — Хайде, сядайте.
Разговорът започна, не без езикови затруднения. Нурландер подхвана на същия развален английски:
— Да говорим направо, господин Алексей Пешков. В най-лютата зимна буря вие и екипажът ви сте пуснали сто и дванадесет ирански, кюрдски и индийски бежанци върху два гумени сала на стотици метри от източния бряг на остров Готланд и сте потеглили с риболовния кораб към Талин. Но бреговата охрана е успяла да ви спре, преди да напуснете шведските териториални води.
— Съвършено прав сте — потвърди Пешков.
— Нужна ми е информация за серийните убийства на шведски бизнесмени в Стокхолм през последните дни.
Ченето на Алексей Пешков буквално увисна. Когато успя да си затвори устата, измънка на английски нещо от рода на:
— Сигурно се шегувате!
— Не се шегувам — кротко продължи Нурландер. — Ако не ми дадете информацията, която искам, имам правомощия да ви убия тук и сега. Специално трениран съм за това. Разбрахте ли?
— Няма да ме уплашите — отвърна Пешков, зазяпан в леко отпуснатата фигура на ченгето.
Мразовитата целеустременост на Нурландер изписа колеблив израз на лицето му. Полицаят барабанеше с пръсти:
— Знаем, че принадлежите към руско-естонска престъпна банда, ръководена от Виктор Х, и че двойка контрабандисти на алкохол, известни като Игор & Игор, също се числят към нея. Прав ли съм?
Пешков мълчеше, но очите му шареха будно.
— Прав ли съм? — повтори Нурландер.
Отново мълчание.
— Тази стая е звукоизолирана. Случващото се вътре не се чува отвън. Правомощията ми, от най-висока инстанция, са безгранични. Помислете си добре, преди да ми отговорите. Здравето ви зависи от следващия отговор.
Пешков затвори очи. Май му се струваше, че сънува. Това ченге се различаваше много от шведските добряци, които беше срещал досега. Може би долавяше блясъка на нещо невиждано в очите на Нурландер; излъчването на човек, прекрачил границата, без връщане назад. Дали не го беше виждал преди?
— Тук е демокрация — каза предпазливо.
— Разбира се. И ще си остане така. Но всяка демокрация понякога трябва да се брани с недемократични средства. Всяка отбрана е в основата си недемократична. И нашата среща го потвърждава.
— От два месеца съм зад решетките. Не знам абсолютно нищо за каквото и да било серийно убийство в Стокхолм. Кълна се.
— Виктор Х? Игор & Игор! — настояваше Нурландер със същия тон. Някак си усещаше, че е важно да не го променя до края на разпита.
Алексей Пешков преценяваше риска. Нурландер виждаше ясно, че събеседникът му мислеше за собствената си смърт и как по най-добрия начин да я отложи възможно най-дълго. Остави го да си помисли, като едновременно пъхна ръка в джоба на якето. Освобождаването на спусъка като че проеча между стените.
Пешков си пое дълбоко дъх и разказа:
— Бях моряк далечно плаване по време на комунизма. Странях от КГБ и ГРУ[5] като постоянно сменях самоличността си. Успях да спестя достатъчно пари, за да си купя собствен риболовен кораб, когато режимът падна. Малко повече от година бях обикновен рускоговорещ рибар от Талин, потиснат, но свободен. Може да се каже, че това бе единствената свободна година, после други сили се намесиха в играта. Търсеха ме анонимни покровители. Първо ме изнудваха за пари: за да не изгори корабът ми или за да не го вдигнат във въздуха. Обикновен рекет, който скоро ескалира. Заповядваха ми да извършвам… превози от този род. Това беше третият. Десетки хиляди окаяни бежанци, закотвени в бившия Съветски съюз, чакат някой да ги качи срещу пари. Никога не съм припарвал до върха. Виктор Х е само име, мит. Моята връзка беше един естонец на име Юри Маарйа. Май той е бил близък с Виктор Х. Никога не съм чувал да се говори за Игор & Игор, но от друга страна, бандата има колкото си щете контрабандисти на алкохол и други стоки в Северна Европа.
Нурландер бе изненадан от многословието, но задържа маската.