— Не знаете само това — сериозен бе шведът.
Естонецът въздъхна тежко, като че се опитваше да мисли за добрите балтийско-скандинавски отношения, за зависимостта от шведската подкрепа, но в главата му по-скоро се въртеше връщането на балтийски бежанци в Съветския съюз и поведението на шведския бизнес в Прибалтика.
Многозначителната въздишка мина покрай ушите на Нурландер. Чу само последвалия отговор:
— Прекарах дни наред в опит да разпитам един от най-видните наркодилъри на Маарйа — Арво Хелат. След няколко часа ще бъде освободен поради липса на доказателства. И той знае шведски. От Нукьо е, ако ви говори нещо. Искате ли да пробвате?
Нурландер стана, без да обели нито дума. Все повече и повече се приближаваше до целта.
Лайкмаа го поведе към ареста по коридори над и под земята. Предвождани от няколко надзиратели, стигнаха до желязна врата, пред която спряха.
— Мисля, че е най-добре и аз да присъствам — каза домакинът. — Не се притеснявайте, не владея нито дума от езика ви. Иначе е против правилата да пускам чужд полицай сам в естонска килия. Сигурен съм, че разбирате.
Нурландер кимна с надеждата, че разочарованието му не беше толкова видимо.
Влязоха. Мъжът в килията имаше дълга коса и приличаше на финландец. Виго Нурландер си представи Арто Сьодерстет. Арво Хелат погледна саркастично двамата борци срещу мафията и каза нещо на естонски. Лайкмаа отвърна стегнато и посочи Нурландер, който се изкашля и започна. Олекна му, щом трябваше да говори на шведски:
— Познаваш Юри Маарйа, а чрез него и Виктор Х. Какво знаеш за убийствата на тримата шведски бизнесмени през изминалата седмица?
Арестуваният облещи очи. Погледна Лайкмаа, който вдигна рамене и каза нещо на естонски. Можеше да означава „отговори“ или „този е луд“. Хелат отговори на особен естонско-шведски диалект. Едва го разбираше.
— Не знам за какво говориш. Какво общо имат тези убийства с мен?
Всъщност Нурландер беше дошъл само да наблюдава. Да пазарува с очи, както се казваше. Този престъпник нямаше да му се изплъзне.
— Любезният комисар не разбира и дума от разговора ни — притисна го. — Виктор Х има ли пръст в убийствата? Искам да си наясно, че съм тук със специална мисия и че имам правомощия да ти причиня сериозни проблеми.
Арво Хелат се обърка още повече. Зяпа ченгето дълго, после избухна в смях.
— Играеш си с огъня — не спираше да се кикоти той. — Не знаеш в какво се забъркваш.
Нурландер напусна килията. Образът на Хелат го последва. Лайкмаа също тръгна след него, като го гледаше учуден, докато крачеха по коридорите.
— Разбрахте ли нещо? — попита на изтънчения си американски.
— Достатъчно — смотолеви шведът.
Върнаха се в стаята на комисаря. Последният седна, за да продължат разговора. Нурландер остана прав.
— Е, тръгвам за вкъщи — каза той.
По лицето на Лайкмаа се изписа изненада.
— Току-що дойдохте. Имаме още много неща да си кажем.
— Засега съм доволен. Благодаря за помощта.
Запъти се към вратата, но се спря и попита:
— Щях да забравя. Познавате ли някои под името Игор & Игор?
Калю Лайкмаа само го изгледа и поклати отрицателно глава. Когато Нурландер затвори вратата след себе си, го чу да вдига телефонната слушалка.
Намери колата, хвърли безсъвестно глобата за паркиране на улицата и тръгна. Направи непълен кръг около сградата на полицията и спря до една от стените. Стаята на Лайкмаа нямаше прозорци, но за сметка на това пък тук се намираше изходът. Беше се постарал добре да го запомни. Три часа не свали очи от него. Свечери се. Огладня. Поседя още час и му се приспа.
Тогава Арво Хелат мина през вратата. Размаха дългата си коса, както би го направила една жена. Нурландер се приведе към кормилото. Хелат се насочи към старо зелено волво амазон; подобен модел шведът не беше виждал с години. Подкара колата.
Първо спря до гръцки ресторант в Стария град. Проведе един разговор, изяде огромна порция мусака и изпи една бира. Забави се около час. Нурландер остана вън в колата — мръзнеше и умираше от глад. Мракът прогони последните останки от светлините на града. Само Старият град сияеше на хълма.
Хелат излезе и тръгна с абсурдния амазон, който едва ли му отреждаше топпозиция в мафията. Напусна пределите на Талин и се насочи на югозапад към Кейла. В малкото градче посети ресторанта на гарата, проведе още един разговор и изпи още една бира. Нурландер го наблюдаваше през цялото време. Ето че се върна при колата, зави обратно към шосето и отново отпраши към Талин. Часът беше единадесет, когато се върна в естонската столица. С шкода под наем Нурландер бе по петите му. Хелат се изкачи пак до Стария град, промуши се през по-оскъдно осветените части и спря пред грохнала, плачеща за събаряне къща, която изглеждаше необитаема. Нямаше ни кола, ни жива душа по пустите улички.