Мафиотска държава, помисли си Нурландер, когато видя Хелат да се шмугва в съборетината. Освободи спусъка и върна пистолета в кобура. Извади един по-малък, който бе затъкнал на кръста си, подготви и него, пъхна го обратно и провери дали големият ловен нож бе закрепен на достъпно място до пищяла. Кръвта напираше във вените му. Това беше Мигът на Виго Нурландер. Мигът с главно „М“. Виго Викингът.
Влезе в къщата с вдигнат пистолет и освободен спусък. Чу Арво Хелат да се качва по прогнилата стълба, след което направи пет крачки и мина през някаква врата. После настана тишина.
Нурландер се шмугна безшумно в приглушената светлина на къщата. Стълбата не изскърца нито веднъж.
Два етажа по-нагоре имаше три врати и две прекалено широки стълбища: едно в края на коридора и едно на пет крачки от него. Промуши се безшумно до последното. Беше затворено, но водеше навътре.
Полицаят си пое дълбоко дъх, ритна с всичка сила вратата и нахълта с насочен пистолет.
Осем мъже се бяха залепили до стените с насочени към него автомати.
— Бъдете така добър и хвърлете оръжието — някъде в тъмнината един глас заповяда на познатия естонско-шведски диалект.
В стаята имаше бюро. Двама седяха зад него, но лицата им не се виждаха. Върху него се беше настанил Арво Хелат и се хилеше саркастично. Нурландер го взе на прицел.
— Хвърлете оръжието или ще умрете — повтори гласът. Не беше Хелат. Той само се смееше. — Една секунда — пак гласът.
Нурландер хвърли оръжието. Никога не беше оставал така обезоръжен.
Хелат се приближи и отне целия му арсенал, докато клатеше леко глава. Върна се при бюрото, седна и замаха с крака като дете.
— Събирането на такава добра дружина отне малко време — поде гласът отново. Нурландер чак сега забеляза, че говореше един от мъжете зад бюрото. — А и намирането на подходящо място. Така че пратихме Арво на малка екскурзия до Кейла, докато вземем подобаващи мерки. Какво си мислите, че правите? Лично отмъщение?
Нурландер беше замръзнал на мястото си.
— Съвсем сериозно ви моля да ми разкажете какво си мислите, че правите — упорстваше гласът учтиво. В този момент застана на светлината и Нурландер видя очертанията на едро тяло, мустакато лице и добронамерена усмивка.
— Юри Маарйа? — успя да произнесе.
Юри Маарйа закрачи към него и започна да го изследва с поглед.
— Интересно — каза мафиотът. — Интересен човек за една вендета.
Маарйа каза нещо на руски и получи боботещ отговор от останалия зад бюрото мъж в тъмнината.
— Разкажете всичко, което знаете и което предполагате — подкани босът все още много любезно. Нурландер усети студенината в гласа. — Настоявам.
Ченгето затвори очи. Последен шанс да стане герой. Да мълчи право в устата на звяра. Но героичната алтернатива бе изчезнала от мислите на Виго Нурландер.
— Шведски бизнесмени мрат като пилци в Стокхолм — каза дрезгаво. — Убивани са с боеприпаси, които използвате вие, и по начин, по който вие си отмъщавате на предателите. Виктор Х! — извика към сянката зад бюрото.
Никой не помръдна.
Юри Маарйа изглеждаше истински изненадан и изрече няколко срички на руски. Отговорът иззад бюрото беше малко по-дълъг.
— Възможно е току-що да сте спасили живота си, криминален инспектор Виго Нурландер — мъжът четеше на висок глас полицейската карта на Нурландер, която току-що бяха извадили от джоба му. — Трябва да съобщите в Стокхолм, че ние сме невинни. И все пак, естествено, не можем да ви пуснем напълно безнаказано. Ще бъде против политиката ни. Сега слушайте внимателно и запомнете добре. Ще ви напишем и бележка, която ще закачим върху вас. Никога не бихме предприели нещо толкова безумно тъпо като убийството на шведски бизнесмени в Швеция. Ясно ли е? Нямаме никакъв пръст в това. Ако се подвизавахме в Стокхолм, щеше да е от особена важност за нас да сме възможно най-незабележими.
Маарйа се приближи към бюрото, взе лист и химикалка от мъжа в сянката, избута Хелат и започна да пише мъчително дълго. После каза:
— Ние ще тръгваме. Защото добрият Лайкмаа може да се е сетил да се погрижи за безопасността ви. Въпреки че едва ли ще се реши на пряка намеса. Мисля, че е по-хитър. Но ще му отнеме време да събере Команда К.
След това добави нещо на естонски и въоръжените с автомати събориха Нурландер на пода. Зяпаше в тавана, докато връзваха ръцете и краката му. Лежеше като вкочанен.