Първият удар не закъсня. Беше почти като освобождаване на напрежението. Извика. По много различни причини. Заредиха се един след друг. Превърна се в кълбо от болка. Мамка му, мислеше объркано. Адски шибан начин да умреш. После почувства, че изчезва.
[1] От vigg (шведски) — малка качулата птица, вид патица — бел.прев. ↑
[2] Името на летището в Стокхолм — бел.прев. ↑
[3] Край на историята (англ.) — бел.прев. ↑
[4] От областта Сконе в Южна Швеция — бел.прев. ↑
[5] Главно разузнавателно управление — бел.прев. ↑
18.
Слънчевата пролетна сутрин не можеше да проникне в Централата за бойна готовност. Тук достигаха само ръцете на отряд А, които засега бяха като вързани на гърба.
Някой се беше издънил, но никой не пое отговорността. Всички се споглеждаха подозрително, докато мъглата се разсее.
Хюлтин влезе и пльосна мобилния си телефон на масата.
— В случай че Нурландер реши да докладва от Талин — обясни, за да избегне въпросите.
Някой се оригна.
— Окей. Разследването се закучи. Свикнали сме с това, нали, опитни и отбрани полицаи? Keep your spirit up[1].
Вчерашният ден беше преминал като в мъгла. В пълно бездействие, всеки се местеше като в забавен каданс. Освен Нурландер, разбира се.
— Сеньор Чавес? — Хюлтин започна редовното си препитване.
Чавес изпъна гръб.
— Продължавам с МЕМАБ. Ако изобщо може да се нарече следа. Въпреки че съм убеден, че ще излезе нещо…
Мобилният телефон звънна. Хюлтин даде знак с ръка и отговори:
— Вито? Ти ли си?
Лек шепот се разнесе из стаята.
— Как е акустиката в „Мария Магдалена“? — попита Шещин Холм.
— Блестяща — отговори Гунар Нюберг. — Missa papae Marcelli[2].
— Божествена е — каза мечтателно Холм.
— Какво, по дяволите, е това на бузата ти? — беше Чавес.
— Пъпка — отвърна Йелм. За пореден път.
— Да — говореше Хюлтин в слушалката, а със свободната ръка им ръкомахаше да мълчат. И те млъкнаха.
Шефът се завъртя и се вторачи в стената, докато произнасяше „да“ за втори път. После онемя за няколко минути. По гърба му, може би по наведената и изкривена поза, разбраха, че нещо се беше случило. Останаха като заковани по местата си. Накрая Хюлтин каза още едно „да“ и затвори. В този момент щракна факсът на малката маса и започна да „плюе“ лист след лист. Лицето на комисаря остана концентрирано, но лишено от емоция, докато изчака машината да пусне купчината хартия. Зачете се и за миг притвори очи. Случило се беше нещо ужасно.
— Виго Нурландер е разпънат на кръст. — Гласът му изневери за секунда. Събра сили и продължи: — Руско-естонската мафия го е приковала за пода на изоставена къща в най-опасния квартал на Талин.
Спогледаха се. Все още липсваше най-важната информация. Не закъсня.
— Жив е — успокои ги Хюлтин. — Обади се комисар Калю Лайкмаа от талинската полиция. Нурландер очевидно се е впуснал в наистина ужасна лична вендета с мафията. В крайна сметка се е озовал закован на пода. Лайкмаа е наредил на хората си да го наблюдават, защото е допускал, че може да има проблеми. Когато екипът му, така наречената Команда К, е нахлула в къщата, Виго е лежал със забити пирони в ръцете и краката почти около час. Бил е в безсъзнание. На един от пироните през ръцете е било закрепено следното съобщение, написано на шведски. Ще го прочета: До шефа на криминален инспектор Виго Нурландер, Стокхолм. Ние сме групата, известна като Виктор Х. Нямаме нищо общо с убийства на бизнесмени в Стокхолм. Грубото насилие го практикуваме, както виждате, у дома. Ще си получите обратно Самотния отмъстител дори без счупен крак. Пироните ще разкъсат само плътта.
Следваше подпис Виктор Х и послепис: Ако така действа персоналът ви, разбираме защо случаят не е разрешен. Все пак, успех. В наш интерес е бързо да приключите.
— Какво, по дяволите, го е прихванало? — избухна Чавес.
Хюлтин поклати глава и продължи:
— Все пак се е добрал до няколко улики. Състоянието му е критично, но ни изпраща чрез Лайкмаа информация, че голяма шведска медийна компания, известна зад граница като Грайм Беър Пъблишинг, е сериозно рекетирана от Виктор Х и че част от контрабандистите на алкохол на последния вилнеят из Швеция. Известни са като Игор & Игор. Опитайте се да откриете тези господа и проверете какво представлява шибаната Грайм Беър.
Йелм и Нюберг си размениха погледи. Игор & Игор. Звучеше им познато.
Шефът добави само още:
— Казал е да ни предадат, че повече няма да се прави на Рамбо.
Йелм придружи Нюберг до Сьодермалм; до малък подземен ресторант на „Сьодерманнагатан“ и апартамента точно над него. И преди бяха ходили там. Позвъниха дванайсетина пъти, докато се показа сънлива физиономия, която се разсъни за части от секундата при вида на Гунар Нюберг.