— Не ме убивайте — каза мъжът покрусен.
Йелм не можеше да съчетае заплашителната „техника на извисяване“ на Нюберг с дълбокия басов глас в „Missa рарае Marcelli“.
— Не ставай смешен, Берт — каза Нюберг. — Нужна ни е малко повече информация за Игор & Игор. Какво точно купи от тях?
— Нали ви разказах предишния път — едва се чу през отвора на вратата.
— Направи го пак.
— Шестдесетпроцентова водка „Естония“ от Ливико. Четири пратки по различно време миналата зима.
— Кога и колко?
— Първият път беше през… ноември, мисля, последният — в началото на февруари. Оттогава не сме се чували.
— А трябваше ли?
— Пристигнаха през ноември, декември, януари, февруари. Но не и през март. Всеки път купувах по няколко сандъка. Харчи се. Освен това можеш доста да я поразредиш с вода, без да се усети. Превърнала се е в любимата водка на постоянните клиенти; малко странно е, че е естонска, но какво от това. Вече нямам запаси, а не са се обаждали. За съжаление. Продават доста евтино.
— Идваш с нас в полицията, за да погледнеш няколко снимки на братята Игор — заповяда Нюберг.
Не особено героичното трио си запроправя път от Сьодер към Кунгсхолмен.
Хюлтин чукна няколко пъти по масата и най-накрая вдигна две класически полицейски скици. Дясната изобразяваше слаб мъж с несъмнено славянски черти и точно толкова несъмнено руски мустак. На лявата, мъжът беше гладко избръснат, дебел и як, не много различен от Нюберг.
— Това са двама от контрабандистите на алкохол на Виктор Х в Швеция — започна Хюлтин оперативката в 15:00. — Казват се Игор & Игор. Фотографските снимки не се получиха, лошо качество като при Палме, затова трябваше да доведем стария художник от музея. Скиците са направени по описание на господин Берт Гунаршон, собственик на ресторант в Сьодер. Купувал е контрабандна водка от тях няколко пъти през миналата и тази година. Отново се свързах с Талин и Калю Лайкмаа. Той ги идентифицира незабавно. Никой от тях не се казва Игор. Слабият е Александър Брюсов, дебелият — Валери Трепльов, дребни руски гангстери, действали в Естония до преди половин година, когато очевидно са се пренесли в Швеция, за да са в услуга на Виктор Х. Фактът, че са прекъснали контакта с Гунаршон през март, може да ни доведе до нещо.
— Нима ще приемем шибаното официално обяснение за стигмата на Нурландер? — попита Сьодерстет.
— Стигма? — повтори Били Петершон.
— Раните на Исус при разпъването на кръста — поясни дидактически Шещин Холм.
— Обяснението със сигурност не трябва да доминира над разследването — каза Хюлтин. — Да се абстрахираме от него дори и да допуснем, че е вярно. И вместо това, да се опитаме да открием господата Игор. Те са единствената конкретна връзка с Виктор Х.
Времето започна да минава някак различно, по-спокойно, по-бавно.
Публикуваха лицата на Игор & Игор във всички вестници, макар и без резултат. Господата Александър Брюсов и Валери Трепльов си останаха рисунки.
Въртяха се около следните хипотези:
1. Само Дагфелт е истинската жертва, останалите са за заблуда на врага.
2. Само Странд-Юлен е истинската жертва, останалите са за заблуда на врага.
3. Само Карлбергер е истинската жертва, останалите са за заблуда на врага.
4. Дагфелт и Странд-Юлен са истинските жертви, Карлбергер е за заблуда на врага.
5. Странд-Юлен и Карлбергер са истинските жертви, Дагфелт е за заблуда на врага.
6. Дагфелт и Карлбергер са истинските жертви, Странд-Юлен е за заблуда на врага.
7. И тримата са истински жертви.
Спряха се на шестата, предвид на новопоявилата се следа Грайм Беър. Медийната компания, наричана в чужбина Грайм Беър Пъблишинг, всъщност беше голямата, мощна и забогатяла Ловиседал АД, която очевидно имаше проблеми с мафията на бившия Съветски съюз.
Дагфелт и Карлбергер членували едновременно в борда на директорите й от 1991 до 1993 година, но не и Странд-Юлен. Можеше например да се допусне, че Дагфелт и Карлбергер са убити, защото Виктор Х е искал да наложи на пазара концерна Ловиседал. Голямата медийна фабрика беше започнала да се разраства извън страната; бе създала бизнес вестник на руски и наченала сондирането, както много други шведски компании, на терена в Прибалтика. Свободният пазар срещаше друг, още по-свободен, излагаше се на ежедневни заплахи и ежедневна разруха и разчиташе на частни руски охранителни фирми, състоящи се от обучени от съветските власти борци с мафията. Шведският бизнес финансираше една мини гражданска война между бивши съветски предприемачи. Мнозина използваха друг глагол: подпомагаше.