В чисто професионален план не се случи почти нищо преди преместването на Даларьо. Беше настъпило времето за обединяване и изпипване на детайлите. Освен работата с Чавес и Нюберг на „горния и долния свят“, довърши и две стари начинания, второто по-важно от първото.
Първо се обади на 071 и се съживи с малко телефонен секс. Една жена нареждаше, пъшкайки и със затруднен говор, какво си мечтаеше да направи с члена му. Тъй като споменатият орган остана доста вял, щеше да се затрудни с всички акробатични упражнения. После звънна и на фирмения регистър в Патентната служба, но не откри друг адрес на шантавата фирма ТДЮС, освен този с номера на пощенската кутия в Брома, публикуван в обявите на вечерните вестници. Не му оставаше нищо друго, освен да паркира до пощата на „Бромаплан“ и просто да чака. Седна така, че да вижда пощенските кутии през прозореца, изпуши няколко цигари в непоносимата за сезона жега, открадната със сигурност от юли и август, и зачака. Почти три часа не изпусна кутия 1414 от очи, докато приличащ на лисица мъж около четиридесетте не пъхна ключ в нея и не я отвори. Полицаят обаче вече беше истински изморен и нямаше сили да осъществи плана си. Мислеше да проследи Юхан Стаке, за да провери дали помещенията, които отговаряха на номер 071, бяха изряден бордей. Вместо това се запъти право към него и каза:
— Стаке?
Мъжът не се поколеба за секунда. Плъзна се покрай Йелм и хукна да бяга. Ченгето елегантно го спъна. Лицето на нещастника полетя към стъклената врата и се озова пред краката на малък, добре поддържан пудел, който стоеше вързан до вратата и възмутено се разлая. Йелм дръпна мъжа за краката. Горната му устна се беше цепнала. Кръвта капеше върху гривата на виещото куче.
— Напълно излишно — каза полицаят, сложи му белезници и го завлачи към колата. Надяваше се, че Стаке няма да я нацапа с кръв. Вече беше започнал да живее в нея.
Хорхе Чавес присъстваше на разпита. Проведоха го неформално в стаята си.
— Имам много въпроси относно обявите за номер нула седемдесет и едно. В едни по-добри времена те покриваха цели страници на вечерните вестници — започна Йелм да опипва почвата. — Защо е добавен и адресът? Така ли изглежда сводническият бизнес в момента?
— Има закон — отговори Юхан Стаке нахално, като опипа залепената си устна. — Не го ли знаете? Какво, по дяволите, търся тук всъщност? Нямате никакво законно право…
— Официално си задържан за оказване на съпротива на полицай.
— В такъв случай имам право на адвокат. Определянето на защитник предхожда разпита.
— Изглежда, разбираш от съдебна система. Проблемът е, че съществува и значително по-сериозна причина. Свързана с проституция. Сводничество с малолетни момчета.
Стаке изглеждаше втрещен.
— Тогава наистина настоявам за адвокат.
— В такъв случай прокуратурата ще трябва да нареди задържане и да повдигне обвинение. Съществува и друга възможност обаче.
— Чакайте малко. Не разполагате с никакви доказателства. Трябва да ме пуснете.
— Откъде знаеш, че не разполагаме с доказателства?
Стаке мълчеше. Йелм продължи спокойно:
— Рано тази сутрин арестувахме младеж на име Йорген Линден. Тъкмо се качваше на първия влак за Гьотеборг. Носеше голям сак, сякаш че бягаше от някого. Не мисля, че от полицията. В момента се намира в ареста и преди има-няма десет минути беше готов да свидетелства. Криминален инспектор Чавес го разпита блестящо, но не мина и без… как да кажа, малко тупаник.