Карл-Густаф фон… записа Йелм в паметта си и попита:
— Но Лота и ти останахте?
— Седемнадесетгодишни, добре възпитани, беззащитни: какво друго можехме да направим? Когато Карл-Густаф си тръгна, започнаха да разказват новобогаташки вицове за старата, консервативна аристокрация. Правеха го от завист към родените аристократи, които сякаш генетично имаха всичко, към което те самите се бяха стремили през целия си живот, и го бяха постигнали, но под някаква изкуствена форма. В лицето на аристокрацията виждаха собствената си недодяланост. Точно като татко.
— Може ли да бъдете малко по-конкретна? Какво направиха?
— Пийнаха си порядъчно за загрявка в ресторанта. Изглеждаха, не знам, нервни, като че бяха смръкнали кокаин в тоалетната или нещо такова.
— Или в таксито на път за клуба — прекъсна я Йелм непрофесионално.
— Във всеки случай започнаха с мръсни шеги и намеци, и то на такова ниво, че само Карл-Густаф можеше да се включи в смеха им. Ние бяхме смутени. Нямаше почти никого наоколо, така че крещяха на воля. Малко след началото Странд-Юлен започна да се заяжда с Карл-Густаф, така че ние можехме да си отдъхнем. Подиграваше го за големината на аристократичния му пенис. Но когато той героично си тръгна, ние двете бяхме на прицел. И то какъв. Никой през живота ми не се е държал с мен толкова лошо, а и никой повече няма да го направи. Обещах си го.
— Какво направихте?
— Какво имате предвид?
— Застреляхте ли ги?
Девойката се засмя високо, пискливо и адски неестествено.
— Как ли пък не — каза най-накрая и изтри бликналите сълзи. — Но не мога да кажа, че се натъжих, когато чух, че са застреляни. И тримата, един след друг, точно те. Беше направо чудесно. Вълшебно, като в приказките. Неизвестният отмъстител. Но за бога, никога през живота си не съм държала оръжие.
— Но сигурно някой ваш близък е.
Млъкна за малко и се замисли.
— Не мисля — каза доста тихо. — По-скоро някой от близките на Лота. По-вероятно е. Вбесих се, ама истински, гневът ми никога няма да изчезне, макар и да не бях сериозно наранена. Но тя беше. Преди това, а след случката още повече.
— Добре, какво стана?
— Започнаха леко да ни опипват на десетата, единадесетата дупка. Щом стигнахме до гората, прекалиха. Бяха ужасно превъзбудени — може би от наркотиците — и сериозно зашариха с ръце. Съблякоха блузата на Лота и Дагфелт, мисля, й скочи. Карлбергер седеше до тях и гледаше. Странд-Юлен беше награбил мен. Да, спомням си го като днес. Успях да се отскубна, взех един стик и праснах Дагфелт по врата. Той се прекатури, издърпах Лота и се опитах да я утеша. Дагфелт се гънеше наоколо, като че отзад главата му кървеше. Другите двама стояха заковани по местата си и мислеха. Навярно търсеха изход от ситуацията. Изтрезняха на секундата. Започнаха да се извиняват, да съжаляват и да ни предлагат пари, за да си държим езика зад зъбите. И успяха да купят мълчанието ни. Излезе им доста скъпо. Няколко хиляди. При това настояхме да запазим работата си. Е, Лота бе уволнена, направи трети опит за самоубийство няколко седмици по-късно, вече имаше два зад гърба си. Седмият в крайна сметка бе успешен, години след случката. Не знам дали заради нея. Не знам и колко зле й се беше отразила. Но съм го премисляла много. Шибани задници! Радвам се, че са мъртви.
— След това и тримата продължиха да играят тук?
— Да. Иначе сигурно щяха да загубят прекалено важни контакти. Но никога повече заедно.
— Предишния път казахте за убитите вече Дагфелт и Странд-Юлен цитирам: Винаги поздравяваха, когато идваха, поспираха се, за да поговорим. Не беше така, нали?
— Не. Излъгах. Не мисля, че някой от тях оттогава ме беше поглеждал в очите. Изглеждаха леко притеснени, когато се преместих на рецепцията. Но мисля, че дълбоко в себе си бяха убедени, че са затворили устата ми с парите.
— Прави ли бяха? На никого ли не сте разказали? На любовника ви например, как се казваше, секретарят на клуба? Аксел Вифстранд?
— Видстранд. Не, най-малко пък на него. Щеше да го изтълкува… погрешно.
— Да се ядоса?
— Напротив. Щеше да си помисли, че лъжа. Не, не съм разказвала на никого. Купиха мълчанието ми. Но не знам дали успяха да купят това на Лота.