— Тя имаше ли приятел, брат, баща?
— Ако правилно бях разбрала, именно в баща й — Бенг-Егил — се коренеше проблемът. Първо: тя никога нямаше да му каже, второ: той никога нямаше да отмъсти за нея. А приятел не съм запомнила да е имала. Това беше другият й проблем. Но пък беше близка с брат си — Густен. Густен и Лота бяха неразделни.
— Дали той е знаел?
— Престанахме да се виждаме, когато тя се разболя сериозно. Не знам. Но ако Густен стои зад всичко това, съм му благодарна. Ще го посещавам в пандиза.
— Густен ли е истинското му име?
— За съжаление, да.
Йелм се замисли. Густен Бергстрьом.
— Може ли да проверим точното име на Карл-Густаф фон…? После ще ви оставя на мира, завинаги. Поне се надявам.
Лена Хансон стана и се протегна.
— Поддържайте гнева си — изплъзна се от езика му.
В отговор получи само ироничен поглед.
Граф Карл-Густаф фон Силверблад се беше преместил през 1992-ра в семейното имение в Дорсет, Англия. Веднъж налудувал се, трябваше да получи прилично образование в Оксфорд, като баща си и дядо си. Оттогава не се беше връщал в Швеция и вероятно никога нямаше да го направи.
Йелм си блъскаше ума как англичаните произнасяха името му.
Густен Бергстрьом беше на двайсет и осем; няколко години по-голям от възрастта, на която щеше да е сестра му Лота, ако не се беше самоубила. Живееше в апартамент на „Гамла Бругатан“, в центъра, и работеше като компютърен оператор в железниците. Точното му работно място се намираше на Централна гара, в отдела за експедиция на влаковете на далечно разстояние.
Не му е далече до работата, помисли си Йелм и натисна звънеца на вратата. Живееше няколко етажа над стария магазин за обувки „Унос“.
Видя, че някой погледна в шпионката. Не беше виновен, че се намираше точно до прозореца.
— Полиция — извика и чукна на вратата.
Мъжът, който отвори, беше като щека; като че с тупе на главата, макар и да не беше сигурен, и носеше очила с дебели стъкла. Приличаше едновременно на тийнейджър хакер и счетоводител на средна възраст.
Йелм погледна разочаровано Густен Бергстрьом. Не беше никакъв убиец, можеше да заложи живота си.
— Криминална полиция — повтори и показа служебната си карта.
Младежът го пусна да влезе, без да пророни нито дума. Апартаментът беше доста оскъдно обзаведен. Стените — в студени тонове. В единствената стая се мъдреше компютър. Преди Бергстрьом да успее да минимизира екрана, полицаят зърна гола жена на цветния екран, досущ като истинска. Нима и на компютъра можеш да гледаш порно? — мина му през ума и се почувства стар.
— Заповядайте, седнете — покани го учтиво домакинът.
Йелм седна на някакъв уж античен диван, а Бергстрьом на подобен, ако можеше да се нарече фотьойл.
— Бих искал да поговорим за сестра ви — предпазливо започна полицаят.
Младежът стана като ужилен и отиде до библиотеката, където се намираше компютърът. Взе снимка в златиста рамка от рафта и я подаде на Йелм. Момиче в разцвета на младостта си се усмихваше насреща му. Удивително приличаше на брат си.
— Това е Лота, преди да се влоши — тъжно поясни братът. — На седемнадесетия си рожден ден.
— Много е симпатична — каза Йелм и се почувства ужасно. Снимката беше приблизително от периода на голф инцидента.
— Защо сте дошли? — попита Бергстрьом и вдигна очилата на челото си.
— На тази възраст е работила като кади на игрището за голф „Шевинге“. Спомняте ли си?
Братът кимна леко.
— Някога разказвала ли ви е за работата си?
— Не — въздъхна. Нещо в него беше безвъзвратно пречупено.
— Нищичко?
Младежът го погледна в очите за пръв път. И двамата търсеха нещо у другия.
— Защо сте дошли? — повтори. — Сестра ми е мъртва от няколко години. Защо говорите за нея, като че е жива? Вече бях свикнал с мисълта, че е мъртва. Мъртва, завинаги.
— Била е уволнена от игрището за голф през есента на деветдесета. Спомняте ли си?
— Получавам странни отговори на въпросите си — обезпокоен заключи домакинът.
— Аз също. И все пак моя работа е да питам.
Бергстрьом въздъхна тежко, отворени бяха много зараснали рани. Изчака отговорите да дойдат от само себе си.
— Да, помня. Сезонът беше свършил. Щяха да затварят за зимата. Все още ходеше на училище. Не беше голяма катастрофа да загуби сезонната си работа.
— Но не си спомняте нищо, което е разказвала за игрището за голф?
— Беше се уредила чрез една приятелка, не се сещам как се казваше. Не харесвам Дандерюд, честно казано. Не познавах никого там. А и тя не познаваше. Беше ужасен период. Толкова нещастен.