— Малко след края му се е опитала да се самоубие за трети път, нали?
— Много сте тактичен, няма що — отбеляза с неприязън братът. — Да, опита се. Бръснарско ножче — за пръв и последен път. Когато успя, беше с няколко таблетки „Алведон“. Знаете ли, че една опаковка „Алведон“ и малко алкохол са достатъчни, за да блокират работата на черния дроб и бъбреците? Лота го е знаела. Без предупреждения, заплахи, викове за помощ и подобни глупости. Наистина опита да се самоубие седем пъти. Беше като… Като че никога не е трябвало да се ражда.
— Знаете ли защо?
— Не знам и не разбирам нищо — отвърна глухо Бергстрьом. — Нищо не разбирам и никога няма да разбера.
— Чули ли сте за убийствата на трима бизнесмени тук в Стокхолм?
Бергстрьом се беше отнесъл. Трябваше му малко време, за да се съвземе:
— Били са неизбежни.
— Вие ли сте ги убили?
Младежът го погледна изненадан. Странна искра блесна в погледа му, като че закърнелите дробове току-що бяха поели глътка въздух. Силен дух, немощна плът, помисли си Йелм богохулно.
— Да — гордо отговори Густен Бергстрьом. — Аз ги убих.
Йелм гледаше грейналата фигура. Нещо беше на път да се случи в сивото ежедневие на очилаткото. Лицето му щеше да е по първите страници на вестниците. Хората щяха да му обръщат внимание за пръв и последен път в живота му.
— Престанете — отсече Пол Йелм и мъжът до него помръкна.
Братът потъна в твърдия фотьойл. Полицаят наля масло върху пламъците на разочарованието:
— И защо убихте Кюну Дагфелт, Бернхард Странд-Юлен и Нилс-Емил Карлбергер?
— Защо? — повтори Бергстрьом и вдигна прегърбените си рамене. — Ами, защото бяха… богати…
— Значи нямате ни най-малка представа какво тримата господа са причинили на сестра ви на „Шевинге“ На седми септември деветдесета година, месец преди третия й опит за самоубийство, довел до първото й затваряне в психиатрична болница „Бекомберия“?
— За какво, по дяволите, говорите?
Густен стана рязко и потърси нещо, за което да се хване. Но не го откри. Пръстите му сграбчиха въздуха.
— Убитото трио се е опитало на споменатата дата да изнасили сестра ви, която е вървяла редом с тях като кади.
Бергстрьом разпери пръсти. Като че отново недохраненият компютърджия се изпълни с част от предишния заряд. Стоеше точно по средата на осветен облак от прашинки, които се лутаха наоколо в непроветрената боксониера и пречупваха падащите под диагонал слънчеви лъчи. Болката му беше особено изразителна.
— Ако знаех — изрече ясно, — щях да ги убия. Нямаше да доживеят досега, заклевам се.
— Но не знаехте?
— Не — отговори и седна. После стана отново. — Сега разбирам — каза и грейна за последно. — Сега разбирам всичко.
— Какво разбирате?
— Лота е. Самата тя е отмъстила за себе си! Подала е ръка от царството на мъртвите за няколко дни. После се е върнала в по-добрия свят.
Бергстрьом се запъти възбуден към библиотеката и взе стара, разкъсана книга, вдигна я и я разтърси.
— Знаете ли кои са ериниите? — попита, без да чака отговор. Така и не го получи. — Най-ужасните същества в гръцката митология, но и най-почитаните. Ръката на висшето правосъдие. Преследват жертвата си ден и нощ чак докато гробът се отвори пред нея. Нека ви прочета малка част: В същността си ериниите не са нищо друго освен духа на убития, който, ако няма друг отмъстител, се залавя с отмъщението сам, неумолимо и безмилостно, каквито са духовете на мъртъвците в гнева си.
Взря се предизвикателно в Йелм. Той мълчеше.
— Не разбирате ли! — извика братът. — Не е имало отмъстител, затова го е направила тя. Чакала го е, но не е дошъл. Всичко съвпада! Отнела е с един замах години по-късно живота на тримата, които са я наранили. Та това е прекрасно! Убиецът е духът на убития! Богинята на отмъщението!
Йелм за момент се замисли върху излиянията на Бергстрьом. Симетрията беше поразителна. Безследно изчезналият отмъстител. Божественият отмъстител от царството на мъртвите. Но мисълта за куршума от Казахстан в стената в Юршхолм го върна към горчивата действителност:
— Ериниите навярно са имали материален посредник, натиснал спусъка. Знаете ли дали сестра ви би могла да разкаже за случката на голф игрището на някого?
— Бяхме само ние! Не разбирате ли? Само тя и аз, само Лота и Густен. Густен и Лота.
— На татко, на мама, на някого в болницата?
— На татко? Как ли пък не! — засмя се братът. — Беше прекрачил границата. Мама? Нямата, глухата и сляпата? Трите злини в едно. Да не повярваш! Някой в лудницата? Където всички стоят по ъглите и си клатят оная работа часове наред? Разбира се! Там се крие хладнокръвният убиец! Мъжът от „Бекомберия“! Прецизният убиец от лудницата!