Но грешаха.
[1] Не падайте духом (англ.) — бел.прев. ↑
[2] Меса за папа Марцел II — бел.прев. ↑
19.
Натрапчивият дим се беше уталожил, острата миризма изчезнала. Мъжът най-сетне се бе укротил. Този път му отне малко време.
Денят беше дълъг. Сега е нощ. Нощ във всекидневната.
Когато първите тонове на пианото се разнасят из стаята, седи облегнат на дивана и гледа мъжа. Тоновете подскачат нагоре-надолу, напред-назад, саксофонът започва да приглася. Същите стъпки, същата кратка разходка.
Саксът се отскубва, пианото стеле привидно вялите акорди като фон. Тогава мъжът като че се надига от пода. Няколко удара по барабаните. Саксът изкривява тоналността, мъжът като че стои прав, наведен над бездна. Саксът не спира да криволичи нагоре и нагоре. Кръвта изтича от главата на мъжа. Като че той удря с юмрук стомаха на бездната. Когато пианото млъква, се чува следващият, по-силен удар на същото място.
Пантомима, мъртвешки танц.
Йее, ю-ууу. Първият ритник. В коляното.
Саксофонът все още е устремен към висините, с все по-бързо темпо. Вторият ритник. В слабините.
Каква хореография! Всеки удар, всеки ритник към невидимото тяло на бездната е изчислен, в точното място.
Беше се наслаждавал на гледката толкова много пъти.
Аплаузите не закъсняват, както и юмручният бой. Публиката шушука, пианото се обажда. Точно тогава страстите са потушени. Зъбите на бездната се клатят под езика. И ето че се случва. Точно там.
Пианото започва с тромави стъпки. Развихря се. Все по-свободно се лута, все по-красиво. Сега е убеден в красотата. Мъжът като че премерва ритник към повалената бездна. Май че рита: един, два, три, четири пъти. Пианото пее провлачено.
Бездната изчезва. Басът изчезва. Пианото подема отново. Точно както в началото.
Струва му се, че мъжът готви пети ритник, когато външната врата се блъска към антрето.
— Татко? — крещи момичешки глас.
Мъжът се строполява и остава да лежи. Точно както преди. Вече е вън от стаята, къщата, двора.
Толкова е далече, че не чува сърцераздирателния крясък.
Затова тича.
20.
Гунар Нюберг подскочи в спалнята си в тристайния апартамент в Нака. Вито Нурландер беше изтръгнат от непретенциозното легло на „Банергатан“. Шещин Холм се надигна от матрака на пода в малкия апартамент на бившата годеница на бившето си гадже на улица „Брандберген“. Хорхе Чавес изхвърча иззад малката сгъваема маса в кухненския бокс в квартирата на ъгъла на „Бергсгатан“ и „Шелегатан“, върху която бе заспал с пълна чаша вино в ръка и лице в остатъците от храна. Арто Сьодерстет стана от фотьойла в апартамента на „Агнегатан“ и свали очилата си. Пол Йелм се измъкна от неприятно празното двойно легло в къщата в Норшборг.
Ян-Улув Хюлтин вече беше станал. Чакаше ги в кухня в Росунда, Салтшьобаден.
Последен пристигна Чавес с безсрамно свежа физиономия, нощно цвете в непрогледната майска тъмнина.
— Мамка му, успял си да вземеш душ? — възмути се Йелм с бака кафе в ръка.
— Не ме питай — сопна се Чавес. — Добре, кой е той?
— Надникна ли вътре?
— Изглежда както обикновено. Техниците пристигнаха ли?
— Обадих ви се, преди да позвъня на тях — каза Хюлтин, — за да видите всичко непокътнато. Разбира се, двата изстрела в главата са на лице?
Някои кимнаха.
— Куршумите са в стената — поясни Сьодерстет.
Хюлтин също кимна и започна:
— Така, отвори ни се още работа. Големец от друга обществена ниша. Казва се Енар Брандберг, депутат след последните избори и бивш генерален директор на една от по-малките държавни агенции.
— Обществен изпълнителен фонд — поясни отново Сьодерстет. — Не чак държавна агенция, но почти. Станал е депутат от листата на либералите.
Хюлтин му хвърли бърз поглед и продължи:
— Дъщерята Хелена Брандберг, на осемнадесет, се прибрала малко след един, точно преди четиридесет и пет минути, чула джаз музиката от всекидневната, което й се сторило странно, защото бащата по принцип не слушал музика. Запътила се натам, видяла завесите да се поклащат на отворения прозорец, а зад него черна, неясна сянка бясно да прекосява тревата в градината и да изскача на улицата. Приближила се до стереото и го спряла напълно разсеяно. Едва след това зърнала баща си на пода и изкрещяла така, че съседите дошли само след минути; семейство Хьорнлунд, чиято дъщеря е на възрастта на Хелена и нейна най-добра приятелка. Момичето е в силен шок, трудно бе да се изкопчат и най-малките показания, ръководех се най-вече от косвената информация на семейство Хьорнлунд. Тъй като майката е починала миналата година от рак, съседите са придружили девойката до болницата. Разгледах градината, има доста следи в тревата.