— Край на безследното изчезване — обади се Чавес.
— Ериниите стават плът и кръв — не се сдържа Йелм.
Погледнаха го за миг. Сьодерстет повдигна лявата си вежда и беше на ръба да каже нещо. Но се отказа.
— Окей — каза Хюлтин по обичайния си начин. — Този път и двата куршума са в стената, а градината е пълна със стъпки. Но преди всичко разполагаме със запис на касета.
— Запис? — полюбопитства Холм.
— Музиката, джаз парчето. В касетофона се мъдри касетка, която, без съмнение, е на убиеца. Във всеки случай не е на семейство Брандберг. Никой от двамата в семейството не слуша джаз, а записът се е въртял, когато дъщерята се е прибрала и убиецът се е намирал в стаята. Очевидно нашият човек се придържа към навика — след убийството да сяда на дивана и да слуша по едно джаз парче. Тъй като Хелена е спряла стереото, знаем за коя мелодия става дума, и понеже някои от вас се интересуват от музика, можем веднага да разберем кое е парчето. Това беше и една от причините да не се обадя веднага на криминалистите. Разполагаме с може би двадесет минути, преди да ни забранят да влизаме във всекидневната.
— Не съм особено на ти с джаза — каза Еунар Нюберг.
Влязоха в стаята и прекрачиха трупа на пода. С помощта на гумена ръкавица шефът превъртя мелодията в началото. Още след първите три-четири тона на пианото, преди пръстите изобщо да зашарят по клавиатурата, двама от тях казаха в хор:
— Мистериозо!!!
Шещин Холм и Хорхе Чавес се спогледаха с изненада.
Хюлтин спря записа.
— Един по един — подкани ги спокойно, като пренебрегна абсурда, че двама от седемте полицаи в отряда са джаз маниаци.
— Истинска класика — започна Чавес, след като Холм му кимна. — Телониъс Монк Квартет. Монк на пиано, Джони Грифин на саксофон, Ахмед Абдул-Малик бас, а как се казваше барабанистът?
— Рой Хейнс — подсети го Шещин.
— Точно така — потвърди Хорхе. — Заглавното парче, Мистериозо, е шестата и последната мелодия в оригинала, доколкото си спомням. Дълго е десет или единайсет минути. Грифин е удивителен на саксофона, но и Монк не му отстъпва. Композитор е самият Монк, както винаги. Какво още?
Шещин Холм допълни:
— Целият албум е записан в една вълшебна лятна вечер на хиляда деветстотин петдесет и осма година в класическия джаз клуб Файн Спот Кафе в Ню Йорк. Прибавени са и някои парчета от предишни записи. Първото парче също е класика — Около полунощ. Можем да проверим дали е копие, или оригинален запис. Ако е копие, Около полунощ ще започне веднага след Мистериозо. В противен случай нищо няма да последва.
Превъртя до края на разходката на пианото и саксофона. След аплодисментите и подсвиркванията започна нова мелодия, значително по-хаотична, цвъртящ екстаз, като че родена в миг на вдъхновение. Не прилича на песен, помисли си Йелм и се почувства невеж. Саксът и пианото се предизвикваха взаимно до пълна екзалтация или пълен хаос. Не можеше да определи кое от двете.
— Не, не, не — възрази Чавес. — Това не е Около полунощ.
— Тази никога не съм я чувала — потвърди Холм. — Странно.
— Какво означава това? — попита Хюлтин.
— Възможно е да е записал нещо съвсем различно след Мистериозо — поколеба се латиноамериканецът.
— Въпреки че е Монк — добави полицайката. — Тази мажорно-минорна комбинация не може да се сбърка. Той е. Дланите са изпънати над клавишите.
— Звучи като естествено продължение — намеси се Йелм. Очакваше негодуванието на колегите си. — Няма междинна пауза, поне така ми се струва.
— Всъщност си прав — изненада се Чавес. — Или нашият човек е добър комбинатор, или…
— Или — продължи Холм — това е уникален запис.
— Откъде, по дяволите, сте толкова вещи? — учуди се Йелм.
— Нима не знаеш какво казват джаз музикантите? — попита полицайката. — Those who talk don’t know, those who know don’t talk.[1]
— Имам един сънародник, чилиец — каза Чавес и за пръв път Йелм го чу да споменава родината си, — който е невероятен експерт по шантав джаз. Държи малък магазин за плочи в Ринкебю. Може да го посетим утре.
Както обикновено Хюлтин беше готов с плана. И им го съобщи:
— Хубаво, понеже това е най-добрата следа досега, ще се заемете с нея и тримата: Холм, Чавес, Йелм. Но след срещата с чилиеца ще подхванеш отново управителните съвети, Хорхе. Вероятно там се крие нещо съществено. Това убийство пък може да изключи напълно бизнес следата — обърна се към Сьодерстет, който не изглеждаше никак разочарован. — Може би ще се наложи да благодарим за услугите на Петершон и Флорен. Ще видим. Арто, естествено, трябва да провериш дали изобщо четиримата господа са имали вземане-даване в бизнеса. Струва ми се, че този път жертвата е малко по-различна. Иначе следваме предишната схема. Нюберг ще продължи да хвърля прочутия си трал[2] в дълбоките подземни води на престъпността. Нурландер, ако си готов да се върнеш, продължаваш с мафията, като че нищо не се е случило.