Започнаха да търсят из ужасно разхвърляния апартамент. Попаднаха на какви ли не неща: глава на препарирана боа, която лежеше под масата и стана на прах в ръцете на Йелм, мръсни дрехи, кутия за обувки, пълна с банкноти полски злоти, още мръсни дрехи, антикварни финландски порно списания с черна лепенка върху пенисите, още и още мръсни дрехи, няколко ками от Ботсвана, още купища мръсни дрехи, тринадесет търкалящи се и неизмити халби за бира, една грамофонна плоча без обложка, с автограф на Бил Еванс върху самата нея, и купчина касови бележки от кръчми.
— За какво са ти тези бележки? — попита Чавес и измъкна жълтия тефтер от втвърдени от мръсотия слипове.
— По причини от данъчно естество — поясни Белият Джим и остави „Джак Даниелс“-а да жегне гърлото му.
Като във второразреден холивудски филм, помисли си Йелм.
Чавес преписа имената и адресите и подаде бележника на Белия Джим. Той го изхвърли от стаята, оригна се и заспа седнал.
С общи усилия Чавес и Холм го сложиха да легне и покриха бялото като тебешир тяло с юрган.
— Този пич — каза Хорхе, когато излязоха на слънце — е велик музикант.
Шещин Холм кимна. Йелм се въздържа да изкаже мнение.
Чавес се върна с нежелание в полицията. Йелм остави Холм на най-близкия адрес от тефтера на Белия Джим, а самият той се отправи към по-отдалечения.
Полицайката се озова в дома на пенсионирания майор Ерик Родхолм на „Линегатан“. Впечатляваш господин, попреминал средната възраст, чиято страст към нетрадиционен джаз беше толкова голяма, колкото и неочаквана. Приличаше, както Холм по-късно го беше описала, на почитател на Суза[10] или, с други думи, на човек, който не правеше разлика между ритъм и марш. Но не беше така. Имаше огромна колекция пиратски албуми от най-забутаните малки клубове: като тръгнеш от Карелия, та стигнеш до континенталната част на Гана. Отначало не искаше да признае нищо, което би се изтълкувало като незаконно, но посредством методи, които Холм държеше да запази в тайна, по-късно не без гордост показа величествената си колекция, скрита зад въртяща се библиотека. Кълнеше се в „страната и флага“, че никога не би копирал дори един от уникалните си записи. Холм видя и чу Рискован, който майор Родхолм бе купил от Джим Барт Ричардс. После още два часа се наслаждава на Лестър Янг в Залцбург и Кени Кларк в хотел „Худиксвал“.
Пол Йелм пък стигна до Мерща и се срещна с инвалида Рогер Палмберг, прегазен преди години от „Северната стрела“[11]. Не напълно неволно, както самият Палмберг каза с помощта на електронния си апарат. Единствено слухът му беше наред, при това свръхразвит. Чуха Рискован на Белия Джим, като домакинът обясняваше всеки незначителен тон, точно какво се случваше, точно къде се случваше и точно защо се случваше.
Йелм стоеше като омагьосан. Все повече се съмняваше в израза „Those who talk don’t know, those who know don’t talk“. Осакатеното тяло криеше най-изкусния слушател, който беше срещал, не само на музиката, а по принцип. Той накара полицая да разкаже за почти цялото разследване. Следата със записа му се стори изключително интересна, увери, че е невинен, и в замяна на това получи думата на Йелм, че ще му се обади, когато всичко приключи. Никой преди това не беше чувал записа на Палмберг; призна си, без да го усуква, че просто никой никога не го посещаваше. Беше пълен самотник и беше свикнал с това. Цялото си внимание насочваше към музиката. Чуха няколко парчета с Джим Барт Ричардс от края на шейсетте и на Йелм започна да му просветва кого бяха посетили в отблъскващата гарсониера в Стария град. Когато най-сетне си тръгна от що-годе пригодения за хора с увреждания апартамент в Мерща, неочаквано се беше сдобил с близък приятел на другия край на Стокхолм.
[1] „Носферату — призракът на нощта“ във филма на Вернер Херцог от 1979 г. — бел.прев. ↑
[2] Това са глупости! (исп.) — бел.прев. ↑
[3] Рискован (исп.) — бел.прев. ↑
[4] Откъде идва шибаната им болка! Книгите? Скапани мамини синчета! (англ.) — бел.прев. ↑
[5] Никога не можеш да замениш прякото усещане! (англ.) — бел.прев. ↑
[6] От тук (англ.) — бел.прев. ↑
[7] Седни, за бога! (англ.) — бел.прев. ↑
[8] Всички приоритети на точните им места (англ.) — бел.прев. ↑
[9] Дълбоко съм поласкан, бе хора! (англ.) — бел.прев. ↑
[10] Джон Филип Суза (06.11.1854 — 06.03.1932 г.) е американски композитор — бел.прев. ↑
[11] Високоскоростен влак в Швеция — бел.прев. ↑
22.
Пол Йелм съзнателно ускори темпото след настъпилото раздвижване. Не му оставаше време да стои пред огледалото и да наблюдава колко бе пораснала пъпката на бузата през последната седмица. Нямаше време и да разглежда себе си като празнина, дупка в жизнена и променяща се околна среда, нито пък да размишлява върху странната пукнатина в брака си. Настъпил бе моментът да се вземе в ръце. Полъхът от следата с касетата бе достатъчно силен, за да разведри атмосферата.