Тя се наведе.
— Не забравяй, че в момента си малко объркан. Турбулентност. Земята се разтваря под краката ти. Не искам да бъда някакъв… заместител…
Той се облегна и дръпна от цигарата. Глътна остатъка от виното и заоглежда тавана и наоколо. Когато тръгнаха през майската нощ надолу към „Йостра Хамнканален“, се прегърнаха, без да се замислят. Шегуваха се и се смееха.
— Направи ли го? — първото, за което се сети да я попита.
— Да съм направила какво?
— Това, което Анна-Клара Хумелстранд предложи относно маслиненокафявия галски пенис?
Срещна погледа й. Разочарование? Очите й потъмняха за момент. Но тя отвърна спокойно, без да го пуска:
— Когато започна да мастурбирам при мисълта за щръкналите пениси на френските жигола на богаташките шведски съпруги, ще знам, че наистина съм закъсала.
Пак се засмяха и слязоха към „Нора Валгатан“. „Савой“ се намираше на ъгъла. Зад прозореца на ресторанта седеше компания от седем души. Нагизден господин държеше реч. Зарадваха се, че не бяха вечеряли в хотела, стигнаха до канала и погледнаха в мръсната вода. Нищо впечатляващо. След малко влязоха, всеки взе ключа си и се качиха два етажа по-нагоре.
Стаите им бяха една до друга. Поспряха се за малко в коридора и си побъбриха. Тя пъхна ключа и каза:
— Така е най-добре.
Даде му въздушна целувка и го остави сам с призраците.
Ериниите, мина през замаяното му съзнание, когато влезе в тъмната стая, която се опитваше да имитира домашен уют.
Успя да съблече дънковото яке и панталоните и падна върху леглото по риза. Видя себе си и Сила, обвити в мъгла, как се любят на кейчето в залеза, с празна бутилка вино, търкаляща се покрай бедрата им. Погледът й през цялото време се рееше в далечината, потънал в кървавото червено. Точно до тях седеше Шещин Холм разкрачена на бюрото. Гледаше ги, докато се любят. Смуглите й очи следяха как лъсналият му член се приплъзва навътре и навън от вагината на Сила; беше свалила малко изсулените черни панталони. Движеше ръката си бавно и методично нагоре-надолу под бикините. После стана от бюрото и излезе на кея. Наведе се над тях и нежно погали голите им тела. Свали блузата си и откри две красиви малки гърди, изхлузи бавно черните панталони и седна по турски до тях. Ръцете й се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата му. Обви с палец и показалец гладкия член, който влизаше и излизаше от Сила. Пол се дръпна от жена си и легна по гръб. Тя го възседна. Шещин внимателно опипваше задните части на жена му. После легна до Пол и го целуна с възбуждащи движения на езика. Пъхна пръст във вагината си и го остави да го оближе. След това седна върху лицето му, обърната към Сила. Членът му влизаше и излизаше от Сила, а езикът му влизаше и излизаше от Шещин. Потъна в блаженство, погълнат от вагини. Беше ту там, ту я нямаше. Почувства, че съблича ризата му. Или той самият я събличаше? Все още беше на кея. Някой сваляше слиповете му. Или беше той самият? Видя я до себе си на леглото. Беше гола, лежеше до него и гледаше мощната му ерекция. Отдавна не беше чувствал нещо такова. Тя мастурбираше. Нима беше прозряла желанието му? Нима то беше изпълнено? Неговото или нейното? Там ли беше изобщо? Грабна бедрото й и я завъртя, така че благоговейно да се взре в лицето й, докато тя подготви прекрасната си мидичка. Улови с показалеца и средния пръст срамните си устни, така че да изпъкне набъбналият клитор. Дълго го гали със сладострастни движения на едната ръка, докато пръстите на другата проникваха във вагината. Той не помръдваше и гледаше бездиханно дългата процедура. Тъмите очи бяха съвсем премрежени, когато най-после ги отвори и отметна глава назад в полусподавен гърлен вик. За миг остана неподвижна. После се надвеси над него и засмука члена му, дълго, дълго се плъзга между острите зъби с приятна болка. После отвори уста и струята проникна дълбоко, дълбоко в нея. Наслади се на топлината, разляла се из тялото й.
Накара я с устни да получи още един оргазъм. Вкусовете се смесиха в крайчетата на езика му.
Докато накрая той изчезна.
На следващия ден не знаеше истина ли е било, или не.
[1] Летището в Гьотеборг — бел.прев. ↑
[2] Свирят нашата песен (англ.) — бел.прев. ↑
[3] Известна градска част в Малмьо — бел.прев. ↑
23.
Слезе от влака на гарата във Векшьо, седна в кафенето и си купи за обяд кафе, сандвич и карта на града. Беше пропуснал закуската в хотел „Савой“ в Малмьо. За десети път извади писмото, което Шещин беше оставила за него на рецепцията, и се опита да го дешифрира:
„Пол. Благодаря за вчера. Спеше толкова сладко, когато си тръгнах, така че ще се задоволя с това писмо. Тръгвам да търся наследниците на Роберт Гранскуг, както се разбрахме. Ще се видим в Централата за бойна готовност. Прегръдки, Шещин.“