— Разредена — каза той. — Въпреки че е нормално силна.
— Искаш да кажеш, че по-силна водка е била разредена?
— Точно така — потвърди и отпи още една глътка. — По-хубава от „Експлорър“, това е ясно.
— Тази е от бутилка „Абсолют“…
— Не, със сигурност не е „Абсолют“. Реже директно. Изобщо не е шведска. Нито пък финландска. Абсолютно изключвам и онова американско менте „Смирноф“. Чуй, това е истинска източноевропейска водка, минала през химическа фабрика. Вероятно шестдесетпроцентова. И разредена, разбира се.
— Сигурен ли си, или просто си нареждаш ей така, докато пресушиш и нея?
Грамадният алкохолик се обиди.
— Ако искаш, да пратим всичко по дяволите — промърмори той посърнало.
— Още нещо?
— Не. Руска, литовска или естонска шестдесетпроцентовка. И доста вода.
Йелм му благодари озадачен и тръгна право към полицейския участък. Отне му доста време, докато се натъкне на офицер. Мъжът, който го посрещна, се представи като криминален инспектор Юнас Вреде. Не изглеждаше на повече от двадесет. Коса с цвят на ръж, добре сложен и с провинциални маниери.
Оказа се, че разбира много от компютри.
— Националната полиция — каза Вреде замечтано, когато се настаниха в офиса му. — Да не би да става въпрос за убийствата по етажите на властта?
— Какви убийства?
— По етажите на властта. Нали този етикет лепна Националната полиция на четирите убийства на големи клечки в Стокхолм.
— О, мамка му — изненада се Йелм.
— Пише го във вестника. Днес има пресконференция с шефа на отдела Валдемар Мьорнер и полицейски инспектор Алгот Нюлин.
— Кой, по дяволите, е полицейски инспектор Алгот Нюлин? — избухна Йелм и осъзна, че не знаеше нищо за играта на медиите и властта около разследването на отряд А. Той просто работеше. Властта обаче беше успяла да държи съществуването на отряд А извън медийното пространство цял месец и половина.
— За това ли сте тук? — заинати се Юнас Вреде. — Никой отгоре не е идвал от инцидента в банката в Алготсмола. — По повод тези убийства ли сте тук?
— Не съм упълномощен да разкрия това — каза Йелм с надеждата, че административно-авторитарният тон щеше да помогне, като индиректно потвърди факта.
Така и стана. Вреде се стегна.
— Какво знаеш за господата, които държат кръчмата „Кълцано и смляно“ тук в града? — попита Йелм. — Рогер Хакзел и Яри Малинен.
— Без да се замислям, бих казал, че са чисти — внимаваше с отговора Вреде. — Във всеки случай не мога да си спомня някакви инциденти.
Това явно е любимата му дума, помисли Йелм и се унесе за момент, докато Вреде правеше справка на компютъра с умело шарещите по клавиатурата пръсти. В унеса си Йелм виждаше светли и тъмни жени, които разменяха лицата си.
— Да, и двамата са чисти — потвърди младокът самодоволно. — Никакви инциденти. Поне откакто са дошли във Векшьо.
— А националният регистър? — жегна го Йелм.
— За него ни е нужно малко повече време…
— Трябва ли да напомням за приоритетите през цялото време? — възрази Йелм. Не че досега беше споменал за приоритетите. Вреде си взе бележка и започна да търси. После поседяха и почакаха. Като че през цялото време полицейският инспектор искаше да каже нещо.
Йелм от своя страна пък изглеждаше така, като че никога повече нямаше да каже и дума. Като мъртвец. Най-накрая дойде и отговорът.
— Не — съобщи Вреде. — Нищо. И двамата са чисти. Въпреки че до името на Малинен има пояснителна звездичка. Насочва към Финландия. Инцидент, може би?
— Възможно ли е да разберем какво е?
Вреде грейна. Компютърните му познания бяха оценени от важен представител на Националната полиция.
Голямата клечка „отгоре“ се прозя широко.
— Има шансове да се доберем до нещо чрез Скандинавската система за сътрудничество — каза Вреде ентусиазирано и добави: — Не са много посветените в нея.
Йелм мислеше да го насърчи. Но не успя. Все още се луташе между сън и действителност.
Вреде отново се захвана с писане. Ако важният колега витаеше из облаците, младокът поне знаеше какво прави.
— Малинен, Яри, пет-две-нула-шест-едно-три. Да, ето го инцидента: контрабанда. Да видим: хиляда деветстотин седемдесет и девета във Васа, Финландия. Осъден за контрабанда на стоки. Ще опитам да открия подробности.
— Браво — каза Йелм.
— Хм, нещо, което прилича на съдебен протокол. Малинен е осъден за инцидента на дванадесети февруари седемдесет и девета заедно с някой си Владимир Рагин: контрабанда на алкохол от тогавашния Ленинград. И двамата са осъдени на година и половина затвор с лек режим, Малинен е освободен след година, Рагин е излежал цялата присъда. После следва само списък на имена: съдия К. Лахтинен, съдебни заседатели: Л. Хелминен, Р. Линдфорш, Б. Пало, адвокат: А. Сьодерстет, прокурори: Н. Нисканпее, Н. Виилайнен, свидетели на защитата:…