— Какво? — попита Йелм и се гмурна в леденостудената вода на реалния свят. — Как се казва адвокатът?
— А. Сьодерстет — повтори Вреде.
— Можеш ли да намериш нещо повече за него?
— Да се опитаме да открием списък на адвокатска колегия или нещо подобно — предложи домакинът и изглеждаше като четиринадесетгодишен хакер, който току-що беше проникнал в Пентагона.
Отново чакане, последвано от малка въздишка на облекчение.
— Арто Сьодерстет, юридическо образование от университета в Обо, петгодишен курс на обучение за три години, назначен при най-добрите адвокати във Васа: фирмата Коивонен & Кранц веднага след дипломирането през седемдесет и пета, бил е на двадесет и две. За няколко месеца през осемдесета фирмата се е казвала: Коивонен, Кранц & Сьодерстет. Станал е съдружник на двадесет и седем. В края на осемдесета фирмата връща старото си име: Коивонен & Кранц. След тази година Сьодерстет не фигурира в нито една адвокатска колегия.
Йелм се смя високо и дълго. Малката, малката Скандинавия.
Вреде го гледаше скептично. Наистина ли беше този, за когото се представяше? Героят от „Халунда“? Разследващият убийствата по етажите на властта?
— Добре — най-сетне спря и изтри сълзите си. Беше се съвзел. — Мисля, че ще те препоръчам на шефовете си. Наистина си цар на компютрите. Много съм ти благодарен.
Криминален инспектор Юнас Вреде постоя и погледа след него през прозореца, докато се отправяше към „Кълцано и смляно“. Лицето му грееше от неосъществени амбиции.
На витрина на голямата търговска улица, която пресичаше целия център на Векшьо, имаше огледало. Йелм зърна образа си и спря. Червеното, люспесто петно беше пораснало. Покриваше почти цялата буза. Стори му се, че прилича на въпросителна.
Кръчмата вече беше затворила, но Рогер Хакзел се мотаеше вътре и сушеше чаши като редови барман. Йелм чукна леко на прозореца. Всички около Хакзел като че замръзнаха, но той успя да стигне до вратата и да я отвори.
— Голяма водка — поръча Йелм, когато влезе.
Хакзел го зяпна, върна се на бара и му наля още една чаша от бутилката „Абсолют“. Йелм помириса прозрачната течност.
— Не — каза той. — Това не е водка „Абсолют“ от Вин & Сприт[2]. Предполагам, че е разредена шестдесетпроцентова „Естония“ от завода „Ливико“ в Естония.
Хакзел се облещи. Едва си поемаше дъх зад бара, докато Йелм продължаваше с атаката:
— Не си осъждан, досието ти е съвсем чисто. Затова си и толкова оперен. Малинен би бил по-мекушав, с този списък от престъпления. Но не ме интересувате нито ти, нито той. Отговори честно на въпросите ми, за да не загубиш ресторанта и да влезеш в затвора. Хубавичко си помисли, преди да кажеш каквото и да било, защото, както разбра, знам значително повече, отколкото предполагаш, така че всяка лъжа ще ме принуди да те арестувам и да те откарам в Стокхолм за обстоен разпит. Ясно ли е?
Облещеният кимна беззвучно.
— Откъде е водката? — започна Йелм.
— Няколко доставчика идват от време на време. Руснаци. Наричат се Игор & Игор.
Особено спокойствие изведнъж обзе Йелм. Беше уцелил.
— Знаеш ли нещо повече за тях?
— Не, просто се появяват. От съображения за сигурност действат без план и без определени дати.
— Видял ли си скицираните портрети на Александър Брюсов и Валери Трепльов във вестниците? Стигнаха чак до първите страници.
Рогер Хакзел примигна изненадан.
— Нима са били те? В такъв случай не си приличаха особено.
— Пишеше ясно Игор & Игор.
— Не съм се зачитал, само видях лицата. Ставаше въпрос за убийствата в Стокхолм, нали? Не пишеше нищо за тях. Дори не разбрах, че са свързани. Заклевам се.
— Добре, добре. Сега поне разбираш колко е важно. Вече си замесен. Има полицаи, които ще те тикнат в пандиза завинаги само заради връзката ти с Игор & Игор. Разбираш ли?
— О, мамка му — изпсува Рогер Хакзел и за пръв път изпусна гьотеборгския си акцент.
— Сега по същество. Записът.
— По дяволите! — избухна Хакзел с див поглед. — Мамка му! Знаех си! Последния път, когато бяха тук, взеха някои от старите ми записи. Казаха, че ще ги приспаднат от цената. С тях шега не бива, колко пъти съм чел конско на Яри, че ни забърка в шибаните им мафиотски афери. Те ли са го направили? Не бих се учудил ни най-малко.