— Нищо друго ли не знаеш за шведските, руските и балтийските им връзки?
— За мен те са само двойка брутални шибаняци, които се появяват веднъж в месеца и почти ме заставят да купувам стоката им. Това е. Честна дума.
— Кога бяха тук за последно?
— За щастие доста отдавна. През февруари. Мислех, че съм се отървал от тях. А ето че…
— През февруари ли взеха записа?
— Да — Хакзел заразгръща объркано тетрадка, която извади от едно чекмедже. — Било е на петнадесети февруари, рано сутринта.
— Къде е Яри Малинен в момента?
— Във Финландия. Майка му почина.
Йелм извади записа от джоба и го подаде на Хакзел.
— Това ли е?
Хакзел го разгледа обстойно.
— Така изглежда. Гуидо записа доста парчета от осемдесет и седма и осемдесет и осма. На касети Максел.
— Къде е касетофонът? Искам да чуеш внимателно една мелодия и да се опиташ да си спомниш дали можеш да я свържеш с нещо особено. Каквото и да било. Може би нещо, което се е случило тук в бара. Отпусни се, слушай и се опитай да мислиш.
Звуците на завладяващото пиано в началото на Мистериозо се разнесоха из ресторанта. Хакзел се опита да се концентрира и да слуша, но изглеждаше най-вече шокиран, като че ли целият му свят се разпадаше на парчета. Йелм не сваляше очи от него и се опита да си го представи в ролята на хладнокръвния убиец във всекидневните на бизнесмените. Безуспешно.
Десетте минути на Мистериозо изтекоха. Хакзел не можа да застане мирно и една секунда. Когато мелодията свърши, последвана от импровизациите, Йелм спря записа и Хакзел каза:
— Не знам. Нищо не разбирам от джаз. Понякога клиентите искат да слушат и аз им пускам. Не различавам мелодиите. Всичко ми звучи еднакво.
— А спомняш ли си кой клиент желае да слуша точно джаз?
Йелм не знаеше точно какво целеше. Игор & Игор бяха вече обкръжени. Записът, казахските амуниции, Виктор Х, заплахата срещу концерна Ловиседал.
— Не, не мога — отвърна Хакзел, загубил и ума, и дума. — Трябва ми време да си помисля.
— Добре, тогава ще направим следното. Ако имаш празна касета, ще презапишем Мистериозо, парчето на Монк, и ще помислиш внимателно. Ще направиш списък на тези, които желаят да чуят точно това парче или джаз по принцип. При никакви условия нямаш право да напускаш Векшьо. Ако го направиш, ще те обявим за издирване. Тогава край с ресторанта и ще се озовеш в пандиза. Разбра ли?
Рогер Хакзел кимна сковано. Йелм копира записа. После взе влака за Стокхолм. През цялото пътуване се чувстваше много доволен от себе си.
[1] Този магазин държи монопол за продажба на алкохол в Швеция — бел.прев. ↑
[2] „Вин & Сприт“ е финландски държавен монопол за алкохол — бел.прев. ↑
24.
Без капчица съчувствие, Яри Малинен бил отведен от церемонията по погребението на майка му. Финландската полиция просто нахлула в църквата и го откарала със себе си. Затворили го в малка килия в Хелзинки през нощта. Не скрил нищо.
Свързал се със съветската мафия още в края на седемдесетте, направил така наречената данъчно-техническа грешка, поседял в затвора и после заминал за Швеция отчасти за да се отърве от мафията. Омотал със себе си един от замесените руснаци, Владимир Рагин, не бил сигурен дали кланът го обвинявал заради това. Не се осмелявал да рискува.
Тръгнал за Гьотеборг, взел пари назаем и направил малък ресторант, така се свързал с колегите Гуидо Касола и Рогер Хакзел. Касола и Хакзел скоро разпърдяли гърнетата и се разделили. Хакзел се събрал с Малинен, заедно отворили „Кълцано и смляно“ във Векшьо в края на осемдесетте.
Но после мафията отново го открила, сега вече руско-естонската, и тъй като бил въвлякъл един от руснаците, се страхувал до смърт и бил съгласен на всичко. По време на делото във Васа и той, и руснакът били защитавани от блестящ млад адвокат, чието име не си спомнял; измъкнал се доста по-леко, отколкото предполагал, че било възможно, но страхът останал. Така се появили Игор & Игор и започнали да доставят естонска водка. Това било всичко.
Йелм наблюдаваше Сьодерстет много внимателно, докато Нурландер разказваше. Бледият финландец през цялото време гледаше в масата.
— Йелм се е справил блестящо във Векшьо — приключи Нурландер изненадващо.
Пред тях седеше един нов Виго. Изцелен. Беше захвърлил патериците и махнал превръзките около ръцете. Раните бяха зараснали и белезите се розовееха като малки цветчета върху косматите му ръце. Движеше ги някак по-лесно. Изцелен и прероден, помисли си Йелм. Разпнат, изцелен и прероден.