Шещин Холм не беше пожънала успех в Малмьо. Починалият Роберт Гранскуг, петият клиент на Белия Джим, нямаше наследници, така че съдбата на записа с Мистериозо оставаше неизвестна. Вероятно бе изхвърлен.
Йелм и Холм си размениха по няколко погледа, без да могат да ги разтълкуват.
Хюлтин се изкашля високо и добави към все по-гротескните и заприличващи на лабиринт писания на бялата дъска още една стрелка. Тя сочеше към Векшьо.
— Съгласни ли сте всички, че сега идва ред на Ловиседал? — попита той. Прозвуча като истински, а не реторичен въпрос. Дори чакаше отговор.
Никой не отговори ясно, но всички измрънкаха по нещо. Шефът продължи:
— Там се срещат извършителят и жертвите, с изключение на Странд-Юлен. Останалите трима: Дагфелт, Карлбергер и Брандберг, са участвали в управлението на Ловиседал известно време. Да си представим следния сценарий: концернът Ловиседал се опитва да се наложи сред таблоидната преса в Талин, както вече е направил в Санкт Петербург, Виктор Х се намесва, Ловиседал отхвърля така наречената закрила и получава заплахи; продължава да отказва и получава предупреждение — момчетата за всичко Игор & Игор, т.е. Александър Брюсов и Валери Трепльов, започват да убиват представители на управителния съвет. Правят пауза след трите убийства, две по предназначение — Дагфелт и Карлбергер — и едно за заблуда — Странд-Юлен, за да видят дали Ловиседал ще реагира. Никаква реакция. Упорито отказват. Тогава Игор & Игор отново се хващат на работа, командвани директно от Виктор Х. Енар Брандберг е вероятно само първата жертва на нова серия убийства. Звучи ли ви разумно?
— Трудно можем да си представим нещо по-разумно — обади се Гунар Нюберг.
— Има още една уловка, освен Странд-Юлен — каза Хорхе Чавес. — Дагфелт, Карлбергер и Брандберг са били заедно част от управлението на Ловиседал за кратко, през деветдесет и първа. Дагфелт от осемдесет и девета до деветдесет и трета, Карлбергер от деветдесет и първа до смъртта си и Брандберг от осемдесет и пета до деветдесет и първа, когато става депутат. Засекли са се през една-единствена година — деветдесет и първа. По време на убийствата само Карлбергер е бил член на управителния съвет. Един от четирима.
— Вероятно още през деветдесет и първа са започнали да проучват естонския терен — каза Хюлтин. — На прицел е управлението от онова време. Може би просто списъкът им е стар, но не е изключено и да е умишлено: точно тогава, през деветдесет и първа, направихте грешката на живота си, като се опитахте да проникнете в запазена територия. Във всеки случай това е най-разумното обяснение, с което разполагаме.
— Съществува още едно „но“ — намеси се Виго Нурландер. — Юри Маарйа и Виктор Х ме оставиха жив само за да докажат невинността си. Прочели сте онова прикрепено писмо.
— То нито доказва, нито опровергава нещо — възпротиви се Хюлтин.
— Видях изненадата, изписана на лицето на Маарйа, когато ги обвиних. Беше абсолютно неподправена.
— Твоят Юри Маарйа прекарва бежанци. Изненадал се е, добре, но Виктор Х изненада ли се? Така и не си видял лицето му, ако изобщо е бил там. Игор & Игор може би действат под пряката заповед на Виктор Х, без посредници. Напълно възможно е.
Виго Нурландер кимна не много убедително.
— Чавес разполага със списък на управителния съвет на Ловиседал през деветдесет и първа — продължи шефът. — Колко от членовете са живи?
— Седем по списък, шест в действителност. Един е починал от естествена смърт.
— Шестима. Трябва на всяка цена да ги държим под око. Няма по-подходящи жертви от тях.
Хюлтин надзърна в листовете си и продължи:
— Аз самият се заемам с тогавашния и настоящ председател Якоб Лиднер. Разпределете си останалите петима. Притиснете ги малко, проверете дали знаят нещо, дали се страхуват, дали искат охрана, която и бездруго ще получат, независимо от желанията им. От тази вечер назначавам денонощна охрана на управителния съвет на Ловиседал. И разбира се, обявявам Игор & Игор за общонационално издирване. По всяка вероятност те са убийците, които търсим. Хайде, на работа.
Хюлтин напусна стаята през тайнствената врата. Отрядът се събра около масата, за да си разпредели останалите членове. Предишното разписание с едно убийство всяка втора нощ очевидно вече не важеше. Иначе още предната нощ, на деветнадесети срещу двадесети май, която Йелм прекара в смущаващ, странен сън в тясна стая в полицията, щеше да се появи нов труп. Стремежът към симетрия се беше сгромолясал като пясъчна кула; единствената константа беше нощта, така че през деня имаха достатъчно време за разговори с потенциалните жертви. Трябваше да открият следващата, преди да е станало късно.