— Чудя се дали съществува метод в избора — каза Сьодерстет. — Ако отстраним Странд-Юлен, следват подред Дагфелт, Карлбергер, Брандберг. Д-К-Б. Има ли някого с А?
Нямаше. Така че просто ги разделиха. Един остана без евентуален заподозрян. А не биваше. Споразумяха се Сьодерстет и Йелм да работят заедно.
Йелм тръгна към стаята на Сьодерстет и Нурландер; беше облякъл дънковото си яке, готов за отлитане. Нурландер с нетърпение се впусна в първата си задача след Талин, жив, макар и не чак толкова пъргав — накуцваше леко от раните по краката.
Сьодерстет се протегна за вехтото си яке на куката от вътрешната страна на вратата. Йелм го спря и затвори.
— Само едно нещо се чудя — каза той, като не сваляше очи от колегата си, бивш адвокат във Финландия, един от най-добрите, защитник на мафиота Яри Малинен през февруари 1979. — Защо полицай?
Арто Сьодерстет го погледна също толкова упорито, след което откачи якето си.
— За какво говориш? — попита, но всъщност не задаваше въпрос. Бавно се облече.
— И защо Швеция?
Сьодерстет се предаде. Тръшна се на един стол и започна приглушено:
— Защо Швеция, е ясно: във Финландия бях вече белязан, името ми беше известно. Бях преуспяващият млад адвокат, който спасяваше представители на обществото с дебели портфейли от най-големи беди. Не можех да постъпя другояче във Финландия. — Направи кратка пауза и погледна към Йелм, който за пръв път видя кльощавия финландец толкова сериозен. Изражението на лицето му беше сурово. Той продължи: — Защо полицай — не е чак толкова ясно. През осемдесета бях на двайсет и седем и току-що бях станал съдружник във фирмата Коивонен, Кранц & Сьодерстет. Много мило. Всичко, към което се бях стремил през краткия си, изключително целенасочен живот, се беше случило. Но попаднах на дело с един истински шибаняк. Нищо ново; такива бях защитавал през целия си съзнателен живот дотогава. Но този път нещо излезе извън контрол. Зад почтителния му външен вид се криеше най-отвратителното поведение: занимаваше се със секс търговия, която не подлежеше на описание… В затворената Финландия, страната, която почти отказваше да приема имигранти, се вливаха потоци от дрогирани азиатки, които се продаваха… на търгове. Аз естествено го отървах, така че можеше да продължи с бизнеса, но нещо в мен се прекърши. В този безупречен тип с лъскава фасада и противно поведение видях цялото си бъдеще. Цялата помия се изля върху мен. Заминах за Швеция със семейството си, станах шведски гражданин и се опитах да премина в нелегалност. Преживях няколко кучешки години, преди да стана полицай, вероятно за да се опитам да променя системата отвътре; същата, която си мислех, че съм видял в целостта й, от главата до петите. Но както обикновено, нещата не се променят отвътре. Прославих се като доста конфликтно ченге в Стокхолм, отзоваха ме във Вестерос и останах там. Може да се каже, че потънах в нелегалност още веднъж, полицейската работа се превърна в рутина, създадох голямо семейство и прочетох възможно най-много книги, вместо да залагам повече на служебните задължения. Стана от само себе си. Хюлтин като че ме изрови от архивите, не ме питай как. Край.
Сьодерстет стана. Беше претърпял пълна промяна в очите на Йелм. И то сериозна. Пред него стоеше човек, отстоял моралната си позиция; приел да захвърли целия си живот, да смени страната, езика и съществуването заради разбиранията си. Това се нарича почтеност, помисли си Йелм.
В този прекрасен слънчев предобед на двадесети май Якоб Лиднер, председател на управителния съвет на Ловиседал, се намираше в дома си в Лидингьо. Ян-Улув Хюлтин паркира волвото пред внушителната сграда и натисна звънеца, който се чу високо, с известно закъснение във всичките стаи на къщата и в градината отзад. Лиднер се показа иззад ъгъла. Беше възрастен, впечатляващ мъж с императорски поглед и бял халат с монограм. Посребрената му коса седеше разрошена, като че току-що беше излязъл от банята. Когато се приближи, замириса на хлор.
— Престанете да ме притеснявате — обърна се към Хюлтин и продължи, без комисарят да успее да вземе думата. — Имам достатъчно издатели. Приемете, че съм обикновен пенсионер, който мечтае да преживее старостта си на спокойствие. Спрете да ме тормозите относно проблемите в борда. Знам, че на всяка цена искате да притиснете хората от борда, но ние се опитваме да правим бизнес.
Най-сетне млъкна, за да си поеме дъх.
— Нима ви приличам на журналист? — попита Хюлтин и сложи кръглите си очила за четене.