— Мисля, че имам нещо за записа във Векшьо. Ще дойдеш ли с мен?
Шещин Холм го погледна и без да каже дума, облече малкото си черно кожено яке.
— Ще има ли място и за мен? — попита Чавес.
Тримата отлетяха за Векшьо. Присъствието на Хорхе направи невъзможни всякакви интимни разговори между Пол и Шещин. Но никой от тях не възрази. Гледката в тунела като че се връщаше.
Рогер Хакзел ги чакаше в „Кълцано и смляно“. Ресторантът току-що беше отворил за подранили с обяда гладници. Минаваше единадесет часът. Хакзел ги покани в офиса си и остави работата на самотна сервитьорка. В стаята се чуваше високо Мистериозо. Хакзел спря касетофона, който беше настроен да повтори парчето.
— Да — каза той и им махна с ръка да седнат на дивана. — От няколко дни имам чувството, че тази мелодия е необичайна; слушам я като обсебен. И се сетих защо. Беше късно вечерта преди няколко години. Бяхме отворили от известно време и единствени ние работехме до три. Понякога настъпваше безпорядък, всичките нощни птици се събираха тук. След време ни отнеха разрешението, сега работим само до полунощ. Онази нощ беше всъщност доста празно, тъкмо щях да затварям. Бяха останали само двама клиенти. Единият от тях, Антон, цяла грамада ви казвам, поиска да чуе точно това парче. Тъкмо беше свършило и го смених с ново, но рок музика. Антон обаче побесня и настоя да върна джаза. Пъхнах обратно касетката и съм убеден, че беше това парче. Тогава той изкрещя, нахвърли се върху другия и започна да го удря; спомням си го като днес, беше много неприятно, крещеше едно и също нещо през цялото време, не мога да се сетя какво, говореше доста неясно, беше пиян като свиня, а аз умирах от страх. Първо удари няколко крошета в стомаха на другия, после ритник в коляното и слабините, последвани от истински шибан нокаут направо по мутрата, така че зъбите му се разхвърчаха. Мъжът се строполи на пода и Антон започна да го рита. И все пак поваленият не изгуби съзнание, побеснелият го налагаше, а той само го гледаше с учудване. Накрая получи толкова силен ритник, който би могъл да го убие. Спомням си, че само изкрещях. За щастие Антон се отказа да го повтори, вместо това грабна една бутилка, запрати я в стената и излезе. Помогнах на пребития да стане. Беше в окаяно състояние, зъбите дрънчаха под езика му и той ги изплю един по един. Едната ръка висеше отпуснато под ъгъл. Изпитваше ужасна болка в стомаха и слабините. Ще се обадя на полицията — казах — и за линейка. Не, възпротиви се, той беше напълно прав. Това всъщност каза за ненормалника, който току-що здравата го беше подредил: „беше напълно прав“. Добре, помислих си, хубаво е, че не трябва да викам полицията. Щях да изгубя разрешението за работа през нощта. Помогнах му да спре кървенето и после просто си тръгна. Това беше всичко.
— И предостатъчно — каза Йелм. — Този Антон, кой е той?
— Казва се Антон Рудстрьом. Имаше фитнес в града, може би през деветдесета. Но по време на случката, май година след това, през пролетта, фитнесът беше фалирал. Беше взел заем от банка без гарант, знаете как ставаше в началото на деветдесетте, и после не можа да го върне. Всичко се случва в края на осемдесетте. Когато стана това в бара, Антон тъкмо бе започнал да пие. Сега е пълен пияница, един от тези, които се влачат на социални помощи и висят пред магазина за алкохол.
— Въпреки че все още изглежда като културист — каза Йелм и се замисли за играта на съвпадения.
Рогер Хакзел, Шещин Холм и Хорхе Чавес го погледнаха озадачено.
— Точно така — потвърди Хакзел. — Май все още тренира.
— А другият? — попита Чавес. — Жертвата? Кой беше той?
— Не знам. Никога не го бях виждал преди и никога не го видях след това. Едва ли беше тукашен. Но беше специалист по дартс, спомням си. Стоеше с часове и се целеше в мишената.
— Дартс? — повтори Шещин Холм.
— Забиване на стрелички в мишена — поясни домакинът.
Седеше сред компания, която си подаваше бутилка „Росита“. Беше най-младият и най-якият на пейката.
— Мислех, че пиеш само водка — каза Йелм.
Антон Рудстрьом веднага го позна.
— Виж ти — зарадва се той. — Стокхолмчанинът с дегустацията. Уважаеми господа, този мъж ми подари половинка водка, за да пия още повече водка.
— Мамка му, бях сигурен, че си измисляш — каза беззъбо старче и подаде ръка на Йелм. — С удоволствие ще участвам в нова дегустация.
— Но този път няма да има — категоричен бе Йелм, показвайки полицейската си карта. — Разпръснете се.
Рудстрьом също се опита да се отдръпне, но без успех.