Вреде изглеждаше по-скоро възбуден, отколкото отвратен.
— Но всичко това ви е известно, нали? — упорстваше той.
— Добре — доволен бе Йелм. — Можеш ли да се свържеш с банковите служители, присъствали тогава, и да ги накараш да се съберат в банката в Алготсбога, докато стигнем дотам.
— Алготсмола — поправи го Вреде и набра номера на банковия клон.
Самият Юнас Вреде седна зад кормилото на полицейската кола, с която изминаха петдесетте километра от Векшьо. Слънцето приближаваше хоризонта.
Вреде се беше разпалил и се опитваше най-изкусно, което ще рече, с голяма доза нахалство, да ги накара да разкрият защо всъщност бяха дошли. Но те не обелиха нито дума. Виждаха само тесен, тесен тунел пред себе си. И той водеше към серийния убиец.
Вреде почука силно на заключената врата. Плаха дребна женица на средна възраст дойде и им отвори. Само един по-възрастен господин в раиран костюм се мяркаше.
— Това са директорът Алберт Йозефсон и касиерката Лисбет Хед.
Полицаите ги изгледаха скептично.
— Целият персонал? — попита Чавес.
Лисбет Хед им поднесе прясно кафе. Поеха чашите машинално. Йозефсон се изкашля и започна да говори с писклив, педантичен глас.
— Сполетя ни съкращение на персонала през февруари тази година, икономии, включващи и намалено работно време. Част от политиката на банката за затягане на коланите като последица от лошите години в края на миналото и началото на настоящото десетилетие.
— Значи обикновените чиновници трябваше да заплатят цената за провалилите се спекулации и абсурдната кредитна политика на големите началници, които впоследствие се оттеглиха като мултимилионери? — попита Йелм. Звучеше като Сьодерстет.
— Доста логичен поглед върху нещата — каза Йозефсон равнодушно. — Факт е, че този… — вдигна очи към Вреде — инцидент… се случи в деня, в който въведохме новото работно време. Персоналът също беше намален наполовина. Отворих трезора и намерих… ослепения…
Ослепеният, помисли си Йелм.
— Това е трезорът — посочи Йозефсон. Влязоха вътре. Нямаше нищо за гледане.
— Значи сте го открили заключен тук? — попита Чавес.
— Можете да си представите шока — вметна Йозефсон, без да изглежда особено шокиран.
— Спомняте ли си как изглеждаше… ослепеният? — обади се Йелм.
— Голям. Всъщност, огромен.
— Истински бик — изненада ги Лисбет Хед.
— Прободен от матадора — още по-изненадващ бе Чавес.
Шещин Холм зарови в чантата си и извади скицираните портрети на Игор & Игор. Решителният момент бе настъпил.
— Един от тези двамата мъже ли беше? — попита тя. Йелм не разпозна гласа й. Стори му се, че звучи като в тунел.
— Ето защо ми беше позната тази скица! — извика Лисбет Хед. — Беше във вестника няколко дни!
Юнас Вреде стоеше като закован. Как бе успял да го пропусне! Чао, повишение! Чао, Национална полиция!
— Знаех си, че съм виждала тази мутра някъде! — продължи касиерката. — Но изобщо не ми е хрумнало за трезора. Опитах се по всякакъв начин да го забравя. Беше ужасно.
— Той беше — Йозефсон кимна и посочи скицираното лице на Валери Трепльов. — Макар в действителност да изглеждаше малко по-различно.
— Вреде? — Холм обърна рисунката към пребледнялото ченге, което само кимаше, без да издава и звук. Чао, курс за комисари.
Йелм, Холм и Чавес разговаряха само с поглед. Все още не бяха достигнали кулминацията. Йелм закрачи към вътрешната част на офиса, зад стената, която разделяше представителната част. Постоя. После махна на Холм и на Чавес. Дълго гледаха мишената за дартс на стената.
Вреде, Йозефсон и Хед ги последваха.
— Да, все още виси тук — каза Лисбет Хед. — Сърце не ми даваше да я сваля.
Този път Чавес зададе въпроса:
— Кои двама са били уволнени на петнадесети февруари?
— Миа Линдстрьом — отговори Хед.
— И Йоран Андершон — допълни Йозефсон.
Йоран Андершон, завъртя се в мислите и на тримата.
— Андершон ли хвърляше стрелички? — попита Чавес.
— Да — потвърди жената. — Много добре се справяше. Идваше пръв всяка сутрин и започваше деня с една игра на как се казваше…
— Петстотин и едно — подсети я Йозефсон. — Започва се от петстотин и една точки и се стига до нула.
— Какво се случи с Йоран Андершон след уволнението? — бе ред на Йелм. — Остана ли в селото?