— Не — отговори Лисбет и посърна. — След като го изхвърлиха, напусна приятелката си и изчезна. Не мисля, че и Лена знае къде е.
— Лена?
— Лена Лундберг. Живееха в малка къща оттатък Алготсмола. Сега живее сама в нея. Бременна при това, горката. Йоран навярно и не знае, че ще става баща.
— Спомняте ли си да е претърпял някаква травма през пролетта на деветдесет и първа?
— Да — не се замисли Йозефсон, знаеше дневника на персонала наизуст. — Беше в болнични няколко месеца. Имаше проблеми със зъбите…
— Трябваше да си направи мост или нещо подобно — намеси се Хед. — Не излизаше много-много по онова време. Нямаше особено желание да разкаже какво се беше случило. Но го видях и с гипсирана ръка. Мисля, че беше катастрофирал.
— Още нещо — разпитваше Холм. — Йоран Андершон върна ли ключовете на банката?
— Не мисля — банковият директор прозвуча за пръв път несигурно.
Тримата от отряд А отново се спогледаха. Нещата си идваха по местата, висящите нишки се преплитаха.
Йоран Андершон. Нямаше още кой знае колко да се добави.
Йелм се обърна към Вреде.
— Има ли художник във Векшьо?
— Художник? — повтори Вреде все още много блед. — Да, има един, чиито услуги използваме.
— Тримата с общи усилия ще се опитате да си спомните как изглеждаше колегата, пристигнал тук и поел случая. Внимавайте, скицата трябва да бъде възможно най-точна. Но първо ще ни закараш до Лена Лундберг — последното изречение беше насочено към Вреде.
Не пътуваха кой знае колко. И все пак всеки за себе си успя, в претъпканата полицейска кола, да си изгради цялостна представа за случая от получената информация.
Банковият служител Йоран Андершон от Алготсмола бил пребит от бой в ресторант във Векшьо през пролетта на 1991-ва: последица от гротескната кредитна политика на Швеция в края на осемдесетте, която довежда до банковата, а и до икономическата криза в началото на деветдесетте, както и до редица частни фалити. Един от потърпевшите бил Антон Рудстрьом, който, като видял банковия служител, загубил контрол и се нахвърлил върху му. Случайно това се оказал Йоран Андершон. Той очевидно вече бил наясно колко погрешна била банковата политика, защото след побоя смятал, че Рудстрьом има право. Въпреки всичко продължил да работи в банката, може би от лоялност, може би просто защото не е имало с какво друго да се захване. Когато с течение на обстоятелствата впоследствие загубил и работата си, нещо в него се преобърнало. Макар и уволнен, се запътил към банковия клон, както обикновено, малко преди да отворят. Влязъл през входа на персонала с помощта на невърнатите ключове, за да ограби банката. Това щяло да бъде отмъщението му. Но по неизвестни причини отключил и се държал както обикновено: странно, първо, защото работното време е било променено, и второ, защото е бил уволнен и е възнамерявал да ограби банката. Може би е отворил по силата на навика или просто се разсеял от обичайната игра на дартс. „501“. Точно тогава, за капак на всичко, самият той бил „ограбен“, в хода на собствения му грабеж.
Брутален руски мафиот на име Валери Трепльов влязъл в банката по средата на обира и на играта на дартс. Получила се нелепа ситуация. Светът се сринал под краката на Йоран Андершон. От другата страна на гишето стоял мъж, як като онзи, който го нападнал преди няколко години. Може би стрелата вече била в ръката му. Както и да е, той я хвърлил с неизменна точност право в окото на Валери Трепльов. И го убил, навярно при самозащита. Но все пак се озовал с труп на старото си работно място, което тъкмо се опитвал да ограби. Завлякъл трупа в трезора и го заключил. Вероятно паникьосан, взел пистолета на Трепльов, изпразнил джобовете му, в които открил доста патрони от прословутата фабрика в Казахстан, както и една касетка. Взел парите, заключил вратите и излязъл оттам, откъдето бил влязъл, през входа за персонала. Пред банката стоял камион с естонска водка, която трябвало да се достави на други места в страната. Вътре другият Игор, Александър Брюсов, чакал напразно своя партньор. Последвал го след известно време, но намерил вратата заключена, а банката — празна. Пълна мистерия. По това време Йоран Андершон бил тръгнал от паркинга за персонала отзад. Навярно веднага е пуснал записа и чул точно джаз парчето, на чийто фон преди години онзи го пребил: загадъчна игра на съвпадения. Като че могъщи сили стояли зад всичко това. Неочакван и необясним обрат. Абсурдният руснак, който влязъл в банката точно когато самият той преживявал радикална криза на личността, му дал не само оръжие, но и мотивация чрез тази музика. Чашата преляла. Превърнал се в оръжие за отмъщение: както на обществото, така и на себе си, а и на Антон Рудстрьом. Взел за мишена управлението на банката, от която Рудстрьом съвсем лесно получил заем през 1990-а, заради който последният здравата го натупал в кръчмата „Кълцано и смляно“ през пролетта на 1991-ва.