Выбрать главу

— Не сте имали никакъв контакт, откакто е изчезнал?

— От сутринта на петнадесети февруари… — уточни Лена, като че прелистваше календар. — Не, никакъв. Не знам къде е и какво прави.

Изведнъж погледна Йелм право в очите. Той извърна поглед.

— Какво всъщност е направил?

— Може би нищо — излъга полицаят и се почувства зле.“

Хорхе Чавес става от леглото, протяга се и събира снимките. Стои и се колебае.

— Не трябва ли все пак да кажем на Хюлтин?

— Да ги оставим последна нощ с членовете на Ловиседал — категоричен е Йелм. — Така или иначе, там нищо няма да се случи.

— Трябва да изчакаме и рисунката на така наречения колега — прозява се Шещин Холм.

— Този, който е прекратил цялото шибано разследване — намесва се Чавес и продължава след миг. — Не, чуйте. Мисля, че достатъчно се потрудихме днес. Добра работа свършихме. — Оставя снимките на нощното шкафче на Йелм и излиза от стаята с гигантска прозявка.

Шещин все още лежи на леглото, изморена и ужасно… секси, мисли си Йелм. Още се колебае дали случилото се в онази хотелска стая е било наистина.

— Разбираш ли нещо от астрология? — пита той ни в клин, ни в ръкав.

— Защото съм жена ли? — отвръща тя по същия начин.

Той се смее.

— Вероятно затова, да.

— Алтернативното мислене — посочва иронично, сяда на ръба на леглото и отмята назад черната си коса. — Знам това-онова.

— Тази сутрин, да, тази сутрин беше май, дъщеря ми каза, че… петното на бузата ми прилича на знака на Плутон. Какво означава това?

— Не съм се замисляла — отвръща полицайката, приближава се и докосва бузата му. — Може би дъщеря ти е права. Аз мислех, че прилича на маркировка за скитници.

— Наистина ли си мислила за петното ми? — пита Йелм и затваря очи.

— Плутон — пояснява Шещин и дръпва ръката си — може да означава редица неща. Като силна воля, например. Но също и безмилостност.

— Аха, да.

— Чакай, има още нещо. В Плутон се крие и способността на индивида за пълна промяна. За катарзис, окончателното пречистване.

— Мамка му — псува Йелм, с все така затворени очи. — Но нима наистина прилича на знака на Плутон? Как мислиш? — Отново усеща лекото погалване по бузата. Продължава да мижи.

— Мисля, че си получил ерекция — казва тя предпазливо.

— Съжалявам — казва той, но лъже. — А петното?

— Изгубило се е сред руменина.

Отваря очи. Тя седи на ръба на леглото на няколко метра и се взира в него на слабата светлина.

— Само така може да изчезне — казва и се настанява удобно. — Трябва да те попитам за Малмьо. Случи ли се нещо?

Жената леко се усмихва.

— Мъжката демистификация. Не можеш да живееш в съмнение, нали?

— Вярвай ми — уверява той, — мъглата не се е вдигнала.

Тя ляга на леглото с ръце зад тила.

— Разтълкувах желанието ти. Въпросът за любовника на Анна-Клара Хумелстранд… Предположих, че си си ме представял как мастурбирам, че си падаш по жени, които мастурбират.

— Господи, уцели точно в окото на бика. Но как влезе? В хотелската ми стая?

— Знаеш много добре, че остави вратата отворена.

— Значи всичко е било изпълнение на желанието ми? Но ти самата не беше кой знае колко отвратена?

— Този, който доставя наслада, също се наслаждава. Ако, разбира се, не е против волята му. Всичко опира до човешкото отношение.

Стаята тъне в топъл покой. Шещин пита с дрезгав глас:

— Ти разтълкува ли моето желание?

Йелм затваря очи, мисли. Пропуска образа й, фрази, думи. Търси да се улови за някаква сламка, намеци, погледи. Вижда я само с крака на бюрото и ръка под бикините.

Чувства се като малко момче.

— Подскажи ми — моли се той. Струва му се, че гласът му е писклив.

— Съблечи се — лаконична е тя.

Съблича се. Стои малко объркан и е гол. Прикрива с ръка пениса си.

— Махни ръцете и ги сложи на главата — казва тя. Все още лежи облечена в леглото с ръце зад тила.

Той е застанал пред нея. Членът му е щръкнал нагоре, без да има къде да отиде. Без шанс да проникне някъде.

— Ела и застани до ръба на леглото, до краката ми.

Той се приближава с ръце на главата. Пенисът се клатушка, докато върви. Коленете се допират до леглото. Пенисът се подава над него. Тя се надига. Гледа го, без да го докосва.

— Бичът за една жена — казва, без да сваля очи, — който повечето по един или друг начин са опитали. Самата аз бях изнасилена, когато бях на петнадесет, и после отново и отново от скъпия ми годеник полицая, макар и той естествено да не беше разбрал нищо.