— Възможно е, но откъде бих могъл да знам? — Кралят се захили. — Те бяха секретни.
— И какво всъщност имаше предвид за Ившам, господарю? Дълъг престой в „Сион“, а после да стане свидетел на обвинението, да разкрие всякакви злодеяния и интриги на градските големци в Гилдхол? И защо пожела аз да разследвам случая? Да не би да подозираше, че Стантън и Бландфорд са убили Ившам, след като са сложили ръка на архива му? Тъй като добре познавам тази безценна двойка, наредих стаите им да бъдат претърсени за всякакви сведения, които биха могли да ти навредят. Нали ти — или пък те — винаги сте хранили подозрения относно евентуалната вина на Бонифас Ипгрейв?
Едуард оголи зъбите си в усмивка.
— Ами този бунт в Нюгейт? Стантън и Бландфорд действаха чрез тяхното оръдие, Калугерицата, той ги подстрекаваше, той разпространи лъжата, че хората от едната шайка ще станат доносници. Защо престъпниците не бяха затворени в Тауър? Беше ли казано на пазителя на Нюгейт да си затвори очите? Имаше ли той някакви секретни заповеди? Калугерицата добре беше подготвил своя заговор. Разпространи цял куп лъжи за това, че „Сейнт Ботълф“ може да послужи като надеждно укрепление, и че там има таен изход. Ти искаше да унищожиш тези банди, отдели ги от главатарите им, и срази силата на Уолдън и на Монаха. Може би и те, стига да оцелееха в ямите, биха могли да бъдат убедени да запеят същата песен като Ившам, но неговата смърт осуети това. Как би могъл да заплашиш тези двама разбойнически главатари, ако главният свидетел е мъртъв? И нещо по-важно, когато излязоха на свобода, Уолдън и Монаха вече не разполагаха с никаква сила, техните хора бяха изтребени. Каквото и да си говорим, ти си този, който организира бунта. Двете банди, провинили се в открит метеж, щяха да бъдат съдени по бързата процедура, за назидание и предупреждение към всички други шайки и убийци в града.
Едуард потропа енергично с пръсти по тапицираната облегалка на креслото си.
— Калугерицата — настойчиво продължи Корбет — провокира този бунт. А също и Стантън и Бландфорд. Накрая, господарю, ти постигна това, което ти трябваше: пълно унищожение на двете най-страшни лондонски банди. Но Калугерицата трябва да плати за това, което направи, също както и Стантън, и Бландфорд.
— Калугерицата ще бъде освободен — рязко каза кралят — и възстановен на поста си. А Стантън и Бландфорд са добри и верни служители на Короната.
— Невинни хора погинаха в онзи ден — продължи Корбет, сякаш говореше сам на себе си, — клети мъже и жени, забързани нанякъде в техния даден от Бога живот. Някои отиваха към магазинчетата си, други в църквата, да се помолят. Те бяха изклани като прасета, жените изнасилени и поругани.
— Сър Хю…
Корбет изхлузи съдебния пръстен от пръста си и свали фината сребърна верижка от врата си. Постави ги внимателно на близкото столче за крака и се изправи.
— Няма да отида в Кент, сир.
— Хю?
— Напускам поста си. Дойде ми до гуша, отвратен съм и съм изтощен. Този случай приключи, моята работа също. Време е за мен да си вървя.
— Хю, в името на Божията любов, не ме напускай. Не и ти! — Едуард захвърли бокала си и скочи на крака, потупвайки с пръсти по дръжката на камата си.
— Наистина ли — иронично се усмихна Корбет, — наистина ли ще стигнем и до това някой ден? Господарю, желая ти лека нощ. — Той се обърна и излезе от залата, оставяйки вратата да се затръшне зад гърба му и да заглуши виковете на Едуард.
Ранулф, който чакаше отвън, скочи на крака.
— Сър Хю? — Той се взря тревожно в мрачното лице на своя господар. Вратата на Йерусалимската зала се отвори с трясък и Едуард се втурна навън.
— Хю, моля те!
— Господарю?
Корбет не обърна внимание на краля. Той стисна Ранулф за рамото.
— Както ти каза, стари приятелю, ти имаш свои задачи, а аз мои. Знаеш къде отивам; можеш да ме последваш, ако искаш.
Едуард го сграбчи за мишницата, но Корбет го отблъсна, без дори да си даде труд да го погледне. После пое устремно по тъмната галерия, съпровождан от ехтящите, отчаяни молби на краля.
Бележка от автора
Разбира се, „Мистериум“ е художествена творба, но тя е изградена върху солидната основа на събития, които действително са се случили по време на управлението на крал Едуард Първи. Всички елементи, споменати тук, са присъствали осезателно в бурната история на средновековен Лондон: богатите търговци, техните връзки с подземния свят, могъщите банди, винаги готови да отговорят на призива на своите господари. Едуард Първи никога не е имал много вяра на лондончани, а сър Ралф Сандуик, комендантът на Тауър, е действителна историческа фигура — човек, държал под стриктно наблюдение столицата от своята Кула. Бунтовете и бягствата от Нюгейт били нещо обичайно, а избягалите престъпници често търсели убежище в храмовете, но само, за да бъдат насилствено измъкнати от там и незабавно обезглавени.