Корбет седеше в залата на убийството в „Ангелския поздрав“; така бе нарекъл той тази стая. Изпъна се назад на стола си с полузатворени очи. На пода, под прозореца, бяха проснати труповете на Уолдън и Хюбърт Монаха. Братът от Ордена на власеницата, същият, който предния ден беше изповядал престъпниците, екзекутирани при „Сейнт Ботълф“, забързано редеше думите на последното опрощение. Какво се случваше с душите след смъртта, чудеше се Корбет. Дали духовната същност на живота на тези двама престъпници все още се рееше тук, в тази смразяваща, мръсна стая? Бяха ли молили за милост? Очакваха ли някой, който да дойде и да ги поведе? И към какво? Братът от Ордена на власеницата се изправи на крака и се прекръсти.
— Необходимото е сторено, сър Хю, душите им вече са при Бога, а аз трябва да утоля глада си.
Корбет се усмихна и му подаде сребърна монета. Монахът я захапа, ухили се, благослови набързо и отиде да се присъедини към другите, които се бяха сбрали в общото помещение на кръчмата долу и алчно чоплеха и пресяваха пикантните подробности, свързани с ужасното убийство. Една стара просякиня беше предложила да оплаче покойниците и в момента правеше именно това, печалните звуци от напева й отекваха нагоре по стълбите. Между куплетите спътникът й, лукав хитрец, настояваше гръмогласно, че пулсиращото сърце на къртица било най-сигурната защита срещу зловещото трополене на призраци из къщите и предлагаше срещу определена сума, да достави едно на съдържателя. Двете проститутки, Робинбрест и Кечсийд, отпиваха ейл от чашите си, усмихвайки се благодарно, през сълзи, на монетите и безплатната пиячка, предлагани от онези, които искаха да се насладят на всяка кървава подробност. Двете блудници твърдяха през ридания, че духовете на двамата мъртъвци все още се навъртали наоколо. Те можеха, да, бяха сигурни, че могат да си спомнят всички подробности за убиеца — „тъмна личност във всяко отношение“, — който се вмъкнал тихо като пепелянка в страховитата стая.
Корбет беше разпитал и двете проститутки, както и останалите, но на практика не беше научил нищо друго, освен че убиецът се е представил като Бонифас Ипгрейв, че бил рошав и дрипав, че това, което се виждало от лицето му, имало цвят на потъмняло дърво, че бил по-мрачен от най-черната нощ. Всъщност проститутките се бяха уплашили много повече от кралския пратеник, дворцовия служител. Облечен в черно от глава до пети, Корбет бе нахлул в кръчмата, подрънквайки с шпори, увил тежкия плащ около ръката си. Портупеят с полюшващите се в ножниците кама и меч, бездруго му придаваше застрашителен вид, но освен тях той носеше и кралски пълномощия, а на дясната му ръка проблясваше кралският пръстен с печат. Проститутките бяха дълбоко притеснени от твърдия, неподвижен поглед на този кралски служител, с прибрана назад черна коса и бдително изражение. Както прошепна Кечсийд, „Кралският сокол връхлетя.“
Корбет въздъхна, изправи се и огледа още веднъж труповете на двамата разбойнически главатари, а после и този на пазача им. Местният лекар, със сълзящи очи и зачервен нос, беше обявил, че Уолдън и Хюбърт са били отровени със силна отвара на бучиниш. Корбет вдигна манерката и помириса отвора й; миришеше на силен кларет. Виното би могло да се купи от всяка винарна. Той се обърна и погледна трупа на отвратителния бандит, положен на леглото. Голямата отворена рана в тялото на пазача се бе покрила с гъста, мокра каша. Докторът заяви, че и в трите случая не може да се говори за естествена смърт, след което си прибра парите и се омете с тежка стъпка. Корбет потупа с пръсти по дръжката на меча си и се обърна, тъй като вратата се отвори. В стаята влезе Ранулф. Той погледна труповете и тихичко подсвирна.
— Значи е вярно: Уолдън, Монаха и един от техните пазачи, всички те вече са се изправили пред Божия съд. Кралят ще бъде доволен. Кой ли ще жали за тяхната смърт?
— Тези, които ги наемаха — отговори Корбет, — онези змии от Лондон, които използват такива убийци, за да сеят навсякъде злото, свило гнездо в техните собствени гибелни сърца.
— Господарю, ядосан си.
— Не, Ранулф, извини ме, объркан съм, озадачен съм. Защо е всичко това? Защо сега? Станало е толкова лесно — замислено каза той. — Уолдън и Хюбърт напускат Нюгейт; новината за тяхното освобождаване беше известна на мнозина, както и това, че двамата злодеи ще дойдат тук, за да гуляят и да отпразнуват свободата си. Те са наели стая и две дами от града, поръчали са кана с ейл и поднос със студено месо и хляб. Според думите на двете проститутки долу, при тях влязъл непознат мъж, увит в плащ, с ниско спусната качулка. Не предизвикал тревога с идването си, защото бил пронизал тихомълком пазача. Уолдън и Хюбърт, доста пияни, помислили, че посетителят им е бил допуснат при тях от него. — Корбет потупа манерката. — Донесъл това бордо, смесено със силна отвара от отровен бучиниш. Споменат нещо за съкровището на Ившам. Налял кларета, наблюдават как отровата бързо сковава жертвите му, изрязал знака си на челата им, заявил, че е Бонифас Ипгрейв, заплашил проститутките и напуснал. — Корбет направи пауза. — Бонифас Ипгрейв — повтори той.