— Това би могло да е написано от всекиго — промърмори Корбет.
Сред останалите вещи имаше грубо нахвърляна карта на Лондон, или по-скоро на земите около „Сейнт Пол“, Чийпсайд, Алгейт, Крипългейт и Фарингдън. Имаше кръстчета, нанесени с червено мастило. Според бележката на Растал, картата, която определено бе дело на самия Бонифас, маркираше някои от убийствата, извършени от Мистериум. Втори свитък съдържаше избледнели парчета пергамент, носещи все същото страховито послание, което убиецът поставяше на телата на жертвите си: Mysterium Rei — Мистерията на случая. Корбет вдигна едно от тези листчета; без съмнение, те са били изпращани в съда от коронерите и шерифите, натоварени с грижата за труповете на жертвите. Бонифас явно ги беше събирал, но защо? По-важен беше един пергамент с думите „Сейнт Пол“, надраскани над квадрат, грубо разчертан на по-малки квадратчета — дванадесет хоризонтално и дванадесет вертикално. Според Растал, документът бил открит в сандъка на Бонифас и със сигурност бил написан от неговата ръка. Корбет тропна по масата, мърморейки под нос. Ившам беше разкрил метода на Мистериум едва след като бе арестувал Ипгрейв и търговеца Чантойс. Чак тогава, подкрепен от признанията на Чантойс, той бе стигнал до заключението как Мистериум е избирал жертвите си и по какъв начин е искал да получи заплащането си.
— Но това е било след събитието! — възкликна Корбет. — Откъде тогава Бонифас е знаел за „Сейнт Пол“?
Не би могъл да знае, мислеше си той, освен ако наистина не е бил Мистериум. И все пак — той е настоявал, че е невинен, пред сестра си и пред другите. Беше оставил и онази гатанка — че е невинен, стои в центъра и сочи към четирите ъгъла; какво означаваше това? Дали е измислил тази загадка, за да защити себе си? Убиец и лъжец ли е бил Бонифас, убиец, който е успял да избяга, и сега се връща, за да си отмъщава?
Корбет опита да стопли с дъха си облечените си в ръкавици пръсти и протегна ръце над близкия мангал, после вдигна един пергамент, за който Растал също твърдеше, че е написан от ръката на Бонифас. Почеркът беше ясен и прецизен, сякаш авторът внимателно е обмислял всяка дума, преди да я изпише. Написаното беше изключително лаконично и неразбираемо: Харви Стантън, Бландфорд? Чиновници? Пратеници до Кръста на „Сейнт Пол“? После отдолу, под това: Уолтър Ившам? Игнасио Инглийт? Писари в Лондон? Корбет обърна ръкописа и видя нещо надраскано в горния десен ъгъл — две букви, „Б“ и „М“, разделени от сърце, пронизано от стрела. Дали това беше просто някаква бележка, написана между другото? Някоя отдавна загубена любов на Бонифас? Той вдигна последния лист пергамент. Сив и излинял, той съдържаше списък с имена, започващ с „Ема“; следваха други, които проблясваха в паметта на Корбет, макар да не можеше да си спомни с точност откъде са му познати. Одо Фърнивал, Стивън Басетлоу, Уилям Рискейлс. Под тях бяха изписани буквите:
A B C
D E F
G H I
Внезапен, кратък шум, последван от проскърцване в галерията отвън, го сепна. Разбойник или Убиец бяха нанесли удар. Той се намести по-удобно в стола си, оставяйки умората да го победи. Кога, питаше се, кога и той щеше да нанесе удар по този хитър и ловък убиец? Парчето пергамент се изплъзна от пръстите му, клепачите му натежаха и той потъна в дълбок сън.
Аделиша Ипгрейв се стресна и се събуди. Беше сънувала, че се разхожда в окъпаната от лунна светлина гора на абатството и търси Бонифас. Беше се уплашила от някакво потропване, което й се беше сторило, че чува зад гърба си. Приседна на нара и осъзна, че шумът всъщност идва откъм затворения с капаци прозорец на нейния отшелнически дом. Взе малкото разпятие от грубо издяланата маса до леглото си и се прекръсти, нашепвайки молитва към архангел Михаил срещу злодеите, дебнещи в мрака. После пое дълбоко дъх, взе огниво и запали дебелата лоена свещ в роговия фенер. Отново чу потропването по капаците.
— Аделиша… — просъска нечий глас. — Аделиша, pax et bonum.
Тя прекоси стаята, отвори капаците и отстъпи от прозореца. Нахлулият леден въздух я накара да грабне наметалото и да го увие около раменете си. Взря се напрегнато в непрогледния мрак.
— Кой си ти?
— Аз съм, твоят мил брат Бонифас, сестрице.