— Казах ли, че няма да отговоря? Задавайте въпросите си, каквито пожелаете.
— Защо отиде в „Ангелския поздрав“? — попита Корбет.
— Разбрах новините. Научих, че Джайлс Уолдън и Хюбърт Монаха са убити. Разбира се, исках да се уверя с очите си.
— Защо?
— Мразех ги.
— А, да, твоите господари Харви Стантън и мастър Бландфорд казаха, че си имал зъб на тези бандити.
— Това е вярно, сър Хю. Преди много години баща ми беше преуспяващ търговец, свещар. Той продаваше най-хубавия и скъп восък, не само в Лондон, но и в чужбина. — Калугерицата разпери ръце. — Това, което Уолдън и Хюбърт поискаха от него, беше просто да им плаща такса, за да не го преследват, изнудваха го. Баща ми възрази. Те му организираха жесток погром и съсипаха магазина му. Никога няма да забравя това.
— И къде живееш сега?
— На Майтър Стрийт, в малка къща заедно с майка ми.
— А преди това?
— Ходех на училище в „Сейнт Пол“, после продължих образованието си в Оксфорд. След това получих назначение при негова милост епископа на Уинчестър. Дълго служих там, представих се добре, но трябваше да напусна, защото майка ми се разболя. Епископът ми даде препоръчителни писма и аз се върнах в Лондон. Опитвах се да си намеря работа тук-там, но както знаете, това е трудно начинание. Обърнах се към милорд Стантън, но той не можеше да ми даде никаква служба. По-късно открих, че Уолдън и Хюбърт Монаха се забогатели и имат вече доста голямо влияние. Казах на Стантън, че бих желал да се присъединя към тяхната шайка, да ги шпионирам и да предавам събраните сведения. Не исках нищо повече от това да видя и двамата обесени на Елмс, в Смитфийлд.
— А не се ли страхуваше? — попита Ранулф. — Искам да кажа — доскорошен служител от домакинството на епископа на Уинчестър да се свърже с престъпници?
— Мастър Ранулф, също като теб, и аз съм носил оръжие. Участвал съм в сражения в Шотландия и в Гаскония. Препоръчителните писма на негова милост епископа на Уинчестър ще потвърдят това. Не се боя от меч и нож. Видял съм повече кръв досега в живота си, отколкото мнозина други накуп, за много животи. Това не ме притесняваше. Още повече, че имах причина да мразя и двамата негодници.
— И така, ти се присъедини към шайката на Джайлс Уолдън. И той те прие?
— Разбира се! Аз съм грамотен, мога да пиша, мога да чета. Представих се като бивш свещеник, избягал от енорията си в Линкълншир заради някакво престъпление. Убедих го, че мога да се меря в злодеянията с най-добрите от тях. Уолдън ме прие. Получих високо място в неговия съвет. Всичко, което научех, предавах на милорд Стантън. Така ми се иска да бях имал малко повече време.
— Но ти не знаеше нищо за връзките на Уолдън или на Хюбърт Монаха с Уолтър Ившам, главния съдия?
— Не знаех. Сега разбирам, че е имало и друг шпионин, някой, който се е подписвал като жител на „Страната Кокейн“, но аз нямах и най-малка представа за това.
— А метежът в затвора? — попита Корбет. — Посетил си разбойниците в Нюгейт?
— Да.
— Защо?
— Исках да поддържам представата, че съм техен съюзник, загрижен за това, което може да се случи на приятелите ми. Казах им, че съм избягнал капана на шерифите. Те не знаеха, че имам писмо, което ми подсигурява протекцията на Короната.
— И кога беше това?
Калугерицата примигна, устните му се свиха. „Лъжеш, помисли си Корбет, не ми казваш цялата истина.“
— Кога беше това? — повтори рязко Ранулф.
— Малко преди метежа. Продължих да се правя на един от тях. Не видях Уолдън; държаха го в една от ямите. Занесох вино, хляб и плодове на хората му. Побъбрих с тях, но уверявам ви, нямаше нищо важно.
— И това е всичко?
— Казах ви, това е всичко.
— Тогава защо се присъедини към другите престъпници и бандити в гробището на „Сейнт Ботълф“?
— Изпадането в немилост на главния съдия беше голяма изненада за мен. Надявах се да науча нещо повече, сведения, които да свържат по-тясно Уолдън с Ившам. Не успях. На следващия ден, чувайки за метежа и за последвалото бягство, отидох до „Сейнт Ботълф“. По една чиста случайност бях разпознат и арестуван. Поддържах представата за себе си, докато се изправих пред вас.
— А сега, какво, господин писарю? — попита Корбет. — Какво ще правиш?