— А Ившам?
— Той организира преследването. Когато Бонифас стигна до „Сейнт Ботълф“, Ившам беше извън себе си от ярост. Ругаеше ни, че сме некадърни, проклинаше ни, и каза, че му се иска да бе оковал двамата арестанти.
— А търговецът? — попита Ранулф.
— О, и той се опита да избяга в суматохата, но беше заловен, вързан и настанен на сигурно място в Нюгейт.
— А в „Сейнт Ботълф“? — попита Корбет. — Какво се случи там? Освен проклятията и ругатните на Ившам?
— Той ни каза да не се разотиваме, а да останем да охраняваме вратите, главната порта, вратата за покойниците и Галилейската порта от северната страна, както и вратата на ризницата. Проверихме прозорците както на камбанарията, така и на самата църква; те бяха твърде тесни, за да може какъвто и да е човек да се измъкне през тях. Мислехме, че това е обикновен случай на търсене на убежище. Беглецът може да остане там четиридесет дни, после или да избяга, или да се предаде и да се съгласи да бъде закаран до най-близкото пристанище и изпратен в чужди краища, ако преживее тази разходка. — Старецът прокара пръст по устните си и ги облиза.
Корбет прошепна нещо на Ранулф, който стана, напълни чаша с вино и я подаде на стария човек. Осбърт се усмихна, вдигна я като за тост, после отпи дълбока глътка.
— А Ившам?
— Ившам и Инглийт бяха като обезумели и едва тогава ние си дадохме сметка, че беглецът трябва да е важна личност. Двамата отидоха в църквата. По това време свещеникът вече се бе появил, и даде ясно да се разбере, че Бонифас Ипгрейв е намерил убежище и че докато е в църквата, Ившам и Инглийт не бива да предприемат нищо спрямо него. После… — Осбърт се обърна и направи знак на Сандуик, който грабна чашата от бившия пристав и пресуши виното, облиза устни и се ухили на Корбет, преди да подхване историята нататък.
— Аз бях в Тауър. Получих съобщение от Ившам, че важен затворник е избягал и е потърсил убежище, затова взех стражи, няколко войници и стрелци, пътьом взех със себе си и неколцина души от охраната на пазара. Сър Хю, ние обградихме тази църква отвсякъде. Пиле не можеше да прехвръкне. И четирите врати бяха здраво охранявани. Дори донесохме стълби и поставихме хора на покрива. Проверихме из основи кулата, а свещеникът ни увери, че не съществуват никакви тайни изходи, нито пък крипта или подземие.
— Кой се е приближавал до църквата?
— Мисля, че знаеш, сър Хю.
— Сестрата на Бонифас?
— Но й беше отказано да влезе — отговори Сандуик.
— Някой друг?
— Твоите двама колеги, лорд Стантън и мастър Бландфорд.
Сандуик иронично се ухили, което подсказа на Корбет, че комендантът на Тауър недолюбва двамата съдии.
— Те също искаха да видят Бонифас, но Ившам беше много разгорещен и сприхав. Каза им, че нямат работа там и че никой не може да посещава затворника. Освен Ившам и Инглийт, единственият, който имаше достъп вътре, беше отец Тънстол, за да носи храна или да изнася нощното гърне. Никой друг не е влизал вътре. Сутринта на третия ден, Ившам последва свещеника в църквата, и двамата откриха, че Бонифас е изчезнал. И за да отговоря и на следващия ти въпрос, сър Хю, не знам как, кога и защо. Никога не съм виждал такова нещо преди, човек да изчезва от лицето на земята просто ей така.
— Сигурен ли си, че вратите са били наблюдавани през цялото време?
— Сър Хю, дворът на „Сейнт Ботълф“ беше претъпкан с въоръжени мъже. Ившам беше изпратил писмо на краля; по това време кралските тежковъоръжени войници и конници вече се бяха присъединили към нас.
— Гробището в църковния двор е обширно и разпръснато, нали? — замислено каза Корбет. Той замълча за миг, тъй като Чансън се вмъкна през вратата, кимна и седна на столчето си.
— Да, така е. Но пак ще повторя, никой не е напускал онази църква.
Сандуик се обърна и загледа как острото перо на Ранулф се плъзга леко по светлата повърхност на велена.
— Мастър Осбърт — усмихна се Корбет, — аз съм много благодарен за вниманието, което отдели на тези проблеми. Има ли още нещо, което да можеш да си спомниш, нещо, което да помогне за разрешаването на тази мистерия?
Старикът поклати глава.
— Кажи, сър Ралф — продължи Корбет, — след последните размирици в Нюгейт, избягалите затворници потърсиха убежище в „Сейнт Ботълф“. Защо според теб избраха тази църква?