Сандуик изпръхтя.
— Не знам, сър Хю. Една от причините хората да търсят убежище там е, че църквата е солидна като крепост. Там няма тайни входове, добре укрепена е и е лесна за отбраняване, както сами установихме от нашия горчив опит.
Корбет се съгласи и благодари на Сандуик и на Осбърт. Той изчака, докато вратата се затвори зад тях и после гневно удари по масата.
— Чансън — повиши той глас, — кажи на лорд Стантън, на мастър Бландфорд и на Калугерицата, че искам да разменя още няколко думи с тях.
След малко и тримата влязоха. Стантън, увил плаща около себе си, преливаше от ярост, задето е бил призован обратно. Корбет не обърна внимание на това, нито пък им предложи да седнат.
— Сър Хю, мислех, че сме приключили?
— Аз не съм приключил, милорд. Когато приключа, ще ви кажа. Вече съм наясно — посочи към Калугерицата Корбет, — че този човек работи за вас, така ли е?
Стантън кимна. Корбет стрелна с поглед Калугерицата, който стоеше самоуверено и спокойно. Възможно ли беше той да е убиецът, заради лична мъст? — питаше се Корбет.
— Сър Хю, какво искаш от нас? — попита Стантън.
— Ето какво искам — рязко каза Корбет. — Разкажете ми за нощта, в която сте изненадали Ившам с Уолдън и Хюбърт Монаха.
— Както казах, ние държахме къщата на лорд Ившам под най-строго наблюдение. Уолдън и Монаха вече бяха забелязвани да влизат вътре. Ние просто наблюдавахме и изчаквахме да се появят отново. Когато това се случи, ги оставихме да влязат, а после ги последвахме.
— Пуснаха ли ви?
— Не, разбихме вратата. Мастър Бландфорд изтегли меча си и настоя слугата незабавно да ни отведе при лорд Уолтър. Той се подчини. Заварихме господаря му в кабинета, с Уолдън и другия мошеник.
— И какво се случи след това?
— Лорд Ившам направо излезе от равновесие, крещеше и сипеше заплахи, но не можеше да направи нищо. Беше хванат с ръце в меда. Златото, което намерихме, беше крадено. Той не можеше да обясни защо тези пари са там. Разбира се, нямаше друг избор, освен да отрича, че са донесени от двамата разбойници.
— Каза, че сте го хванали в кабинета му. — Корбет се изправи. — И какво стана тогава? Двамата разбойнически главатари бяха закарани в Нюгейт, нали?
Стантън кимна, но погледът му издаваше, че е нащрек.
— А лорд Уолтър?
— Той беше оставен под домашен арест, докато бъде уведомен кралят, после бе отведен там, където пожела негова светлост.
— Значи вие го оставихте там?
— Да.
— А документите, ръкописите, домакинските му книги, тайните му записки, не ги ли иззехте? — Корбет погледна бързо към Бландфорд, който нервно преглъщаше и упорито избягваше погледа му. Калугерицата стоеше и леко се усмихваше, сякаш на самия себе си. — Е? — обърна се отново Корбет към Стантън. — Милорд, вие сте арестували главния съдия на Кралския съд. Той е бил свързан с двама всеизвестни престъпници. Мога да разбера, че е бил оставен под домашен арест, в своята къща, под строга охрана, но със сигурност документите и записките, всичко в онзи кабинет, е могло да ви бъде от полза? Защо не сте го иззели?
— Опитахме се по-късно.
— Но не веднага?
— Не сър Хю, не веднага.
— И какво се случи с всички тези документи и записки? Не ми казвайте! Лорд Ившам е имал камина в кабинета си, да не споменаваме мангалите, и когато сте се върнали, всичко е било изгорено, нали?
Стантън кимна. Корбет шумно въздъхна.
— Вие ли казахте на Ившам да изгори всичките си ръкописи и документи? Жест на любезност от страна на един съдия към друг? Или сам кралят ви е дал такива нареждания? В края на краищата, колкото по-малко скандали, толкова по-добре.
Стантън сви рамене.
— Не мога да отговарям от името на краля, сър Хю, трябва да го попиташ сам. Ние направихме грешка, мислехме, че няма да има проблеми, и наистина, когато се върнахме, Ившам беше изгорил ръкописите и документите си.
— Казахте ли на краля?
— Разбира се. Негова светлост каза само, че това е било грешка. Ившам така или иначе беше свършен, кариерата му беше съсипана. Имахме всички доказателства, от които се нуждаехме.
Корбет кимна и отиде до Калугерицата.
— А ти, писарю? — потупа го той по гърдите. — Посетил си Нюгейт непосредствено преди да избухне метежът. Каза ли на хората на Уолдън, че Хюбърт Монаха може да стане свидетел на обвинението и да натопи съучастниците си — или обратното, на хората на Хюбърт, че Уолдън ще се обърне срещу тях?