Корбет погледна остро към Аделиша.
— Съвсем не! — повтори тя, но отбягна погледа му.
— Кажи ми, брат Кътбърт — продължи Корбет, като си играеше с ръкописите, лежащи пред него, — сега вече под клетва, изповядвал ли е изобщо Ившам пред теб нещо, което може да обясни неговата собствена смърт или пък събитията отпреди двадесет години?
— По този въпрос, сър Хю, казах истината. Почти не говорех с него; и той рядко ме заговаряше. Не можех да понасям вонята му, погледа му, докосването му. Ако имаше начин, щях да го изгоня от абатството.
— А ти, Аделиша, посещаваше ли Ившам, за да го разпитваш за нещо?
— Не. — Този път тонът й беше много по-сдържан. — Никога не бих се доближила до такъв човек. Сър Хю, не сме го убили ние.
— Вие го казвате — заговори Ранулф. — Брат Кътбърт, ръцете ти са изкривени от ревматизъм, но все пак си успял да залостиш здраво онази врата.
— О, беше болезнено — заяви Кътбърт. — Но аз бях толкова уплашен, когато намерих Ившам мъртъв, че единственото, което исках, бе да затворя онази врата, да я залостя, и да представя случая като загадка. Разбира се, съзнавах, че хората може да помислят, че аз съм го убил, но нямаше доказателства, никакви улики, и не забравяй, кралски служителю — той се потупа отстрани по главата, — ето тук, тук, аз знам, че съм невинен. Не съм извършил това, което ми се искаше да направя.
— Наистина — заяви Аделиша, — ако един от нас, или и двамата, сме убили Ившам, не трябва ли да сме виновни и за другите не по-малко ужасни смъртни случаи? Инглийт, двамата разбойнически главатари, екзекутирани в лондонската кръчма, отвратителното убийство на мистрес Кларис и нейния иконом, Ричард Финк? О, да, писарю, слуховете стигнаха и до нас. Добрите братя от абатството преливат от градски клюки. Те може да водят монашески живот, но проявяват дълбок интерес към светските дела.
— Да си го кажем без заобикалки, мистрес — усмихна се Корбет, — наблюдавах те, когато влезе в тази стая. Не си стара, силна си, не е изключено да си извършила тези убийства или да си помогнала на някой друг да ги извърши. Ще ви попитам отново и двамата: има ли още нещо, което да можете да ми кажете сега, под клетва, което да помогне на разследването ми?
Те отговориха, че няма такова нещо.
— А ти, мистрес Аделиша? Какво ще кажеш за този среднощен разговор с непознатия, който е заявил, че е твоят брат, Бонифас? Той е питал за някаква Беатрис; знаеш ли коя е тя?
— Не.
— Брат ти никога ли не е споменавал пред теб жена на име Беатрис?
— Никога.
Корбет се отпусна на стола си.
— В такъв случай ви благодаря. Можете да се върнете в абатството, където, ако е необходимо, ще ви посетя отново. Един последен въпрос — той вдигна парче пергамент. — Бонифас Ипгрейв е написал гатанка на гърба на Евангелието в „Сейнт Ботълф“. „Аз стоя в центъра, невинен, и соча към четирите ъгъла.“ Ти ли даде това на мистрес Аделиша?
— Да.
— Знае ли някой от двама ви какво означава това?
Двамата хорово отговориха отрицателно.
Много бързо, много припряно, каза си Корбет, но вдигна ръка.
— Можете да си вървите. Желая ви безопасно завръщане.
8
Ribaudaille: Обоз, хора, които следват армията, за да се прехранват покрай нея, бездомници
— Как успя да…? — попита Ранулф, когато вратата се затвори зад тях.
— Логика, Ранулф. — Корбет прехапа замислено устни. — Това е единственият правдоподобен отговор. Ако двама души наистина се обичат и живеят в такова близко съседство, те неминуемо ще се срещат, и само смъртта ще сложи край на това. Подозирам, че те се виждат доста редовно — о, в това няма нищо лошо, седят като две деца, шепнейки си в мрака. — Той направи пауза. — Те не ми казаха цялата истина. О не, брат Кътбърт беше твърде лаконичен и дори рязък. Той ме наблюдаваше извънредно внимателно. Опасяваше се от някакъв конкретен въпрос, но, убий ме, не мога да се сетя какъв. Е — извика той, — Чансън, доведи отец Джон и мастър Флешнър.
Двамата мъже влязоха в стаята, положиха клетва и заеха местата си. Отец Джон се беше избръснал, но синините и раните по лицето му все още изглеждаха възпалени, а около очите му имаше тъмни кръгове. Двамата изглеждаха малко по-спокойни, явно се бяха посъвзели от предишния ден, но свещеникът бе все още напрегнат, не седеше спокойно на стола, играеше си с диплите на расото. В пълен противовес на него, мастър Флешнър изглеждаше полузаспал. Корбет се запита дали не е пийнал поне една голяма чаша вино, за да си помогне да преодолее разпита.