— Познаваше ли втората му съпруга, Кларис?
— Тя беше мила, хубава женичка, голяма кокетка. Никога не сме били близки. Както казах, аз прекарах голяма част от моя живот далеч от семейния дом. Баща ми не възразяваше, нито пък аз. Сър Хю, не знам нищо за онази бъркотия отпреди двадесет години, в която е бил замесен Бонифас Ипгрейв. Тогава не бях в Крипългейт, а в Норфолк. А що се отнася до бунта, избухнал в Нюгейт, сам видя какво стана. Те нападнаха моята църква, убиха мои енориаши. Превърнаха Божия дом в касапница.
Той спря.
Корбет се облегна назад в креслото си. Той се беше сражавал в Уелс и Шотландия и можеше да прецени, че отец Джон още не може да се съвземе от изживяния ужас. Нещастникът седеше някак сгърчен и произнасяше думите, сякаш рецитираше нещо наизустено.
— Колкото до това къде съм бил и какво съм правил — измърмори свещеникът, — когато са били извършени всички тези убийства, бях в свещеническия дом и се приготвях за следващия ден.
— А вчера?
— Същото. Мастър Флешнър може да свидетелства. Исках да се срещна с него следобеда, за да опишем вещите в църквата. Сър Хю, Бог ми е свидетел, че бих искал да помогна, но не мога.
— А сега? — попита Ранулф. — Искам да кажа, нали „Сейнт Ботълф“ се намира под запрещение. Там не могат са се отслужват литургии, не могат да се четат молитви и църквата е затворена.
— Ами ще последвам брат Кътбърт и ще помоля абат Сарлоу да ми позволи да се подслоня в „Сион“. Нямам намерение да ставам отшелник, а само да премислям, да се моля и да чакам, докато бурята отмине, а редът и спокойствието се възстановят. — Той се изправи на крака. — Сър Хю, ако имаш още въпроси, аз ще отговоря, но следобедът напредва и скоро ще се мръкне. Имам да върша много неща. Не бих искал да се задържам в свещеническия дом твърде дълго. Свободен ли е мастър Флешнър да се върне с мен? Знаеш къде да ме намерите.
Корбет кимна.
— Добре, отче, засега свършихме.
Той проследи с поглед как двамата мъже си тръгват. Чансън затвори вратата зад тях, после погледна с очакване господаря си.
— Сър Хю, ще има ли още някой? — При все че голямата му любов бяха конете, от всичко най-много Чансън обичаше да седи и да наблюдава как господарят му кръжи и се вие над плячката си; както беше отбелязал пред Ранулф, това бе по-вълнуващо, отколкото да наблюдаваш ястреб в полет.
Корбет бутна стола си назад и се изправи на крака. Изчака, докато Ранулф привърши с писането, после отиде до един от малките прозорци, бутна капаците назад и се загледа навън. Светлината гаснеше; чуваха се камбани и рогове.
— Какво ще правим сега, сър Хю? Кой друг ще разпитаме?
Корбет се взираше в сгъстяващия се мрак.
— Кой друг ли? — заговори той сякаш сам на себе си. — Уолдън и Хюбърт Монаха са мъртви. Мистрес Кларис и любовникът й Ричард Финк лежат до тях в стаята за покойници. Документите на Ившам или са скрити в тайните сандъци на краля, или са унищожени от огъня. Кажи ми, Ранулф, от всички хора, които бяха споменати в този кошмарен разказ, кого пропуснахме?
— Търговеца Чантойс — отговори Ранулф. — Този, с когото Бонифас се е срещнал в „Либер Албус“, в Съдърк.
— Ти чу краля: Чантойс отдавна е отишъл при Бога.
— Но преди това може да се е оженил отново.
Корбет се обърна и се усмихна.
— Много добре, Ранулф. Опитай се да намериш какъвто и да е негов родственик. Открий дали има някой, който да може да добави поне малко към тази заплетена история. А сега — каза той, върна се до стола си и вдигна плаща си, — ще се опитам да осмисля това, което чух и което научих. Може би ще се разходя до абатството и ще се присъединя към братята за вечернята. След това ще се срещнем отново тук, ще вечеряме и ще вплетем в едно всички различни нишки, които успяхме да измъкнем.