Ранулф спря да пише и вдигна глава.
— Казваш, че е можел да работи и по-потайно?
— Да, а вместо това той се хвали, разгласява делото си. Долавям наслаждение, дълбоко удоволствие от това, което е правил, гордост от кървавото му дело. Повечето убийци убиват тихомълком; Мистериум е нагъл, той открито предизвиква съдии, шерифи, дори самия крал. Според това, което знаем, старият лорд-канцлер Бърнел е натоварил амбициозния кралски служител Уолтър Ившам и неговия верен слуга Игнасио Инглийт със задачата да заложат капан на Мистериум. Ившам посвещава цялата си енергия на тази задача. Той сигурно е изучавал убиеца много задълбочено. Сега ние знаем как е действал Мистериум, но навремето Ившам не е знаел. Това, което е правел, е било да наблюдава и изчаква, да виси като паяк в канцеларията и да слухти за новини от града. И ето че един ден късметът му се усмихнал. Убита била жената на някакъв търговец. Мистериум оставя своето предизвикателно съобщение и макар че търговецът Чантойс е заподозрян, той може да заяви под клетва, че когато жена му е била убита, е бил на друго място. Логиката на Ившам е била впечатляващо проста. Изчакал търговецът да се върне в Лондон и го поставил под постоянно наблюдение. За известно време Чантойс играл ролята на опечаления вдовец, но един ден, подобно на лисица, скрита в храстите, решава да излезе от укритието си. Отива в „Либер Албус“ в Съдърк, а Ившам го проследява и виж ти, в същата кръчма той открива Бонифас Ипгрейв.
— Защо Ившам — прекъсна го Ранулф, — а следователно и лорд-канцлерът Бърнел, са били толкова сигурни, че Мистериум е съдебен служител?
— Ти чу краля, Ранулф, в съда се носят всякакви клюки: кой кого мрази, съперници, вражди, съпрузи и съпруги, които са се хванали за гушите.
— Така е, господарю, но същото е и в Гилдхол, там също работят много хора. Защо Ившам толкова много е настоявал, че Мистериум работи в съда?
Корбет спря да крачи.
— Прав си — призна той. — Служителите в Гилдхол също научават клюките от града. Както и да е, това ще трябва да почака. Да се върнем към нещата, които реално са се случили. Ившам арестува Бонифас и Чантойс. Търговецът се държи като виновен: не може да обясни защо всъщност се е озовал там. И което е по-важно, той носи тежка кесия със злато, сума, която не би взел със себе си, освен ако наистина не му е необходимо. И най-вече — у него е открит пергамент с указания къде да остави това злато. Чантойс шумно протестира, но вината му е очевидна. Бонифас обаче носи само съобщение, което би могло да е написано от всеки, в което се казва, че неговото присъствие в тази кръчма, в този час, ще бъде от голяма полза както за него, така и за краля.
Ившам вярва, че е успял. Той е довел със себе си въоръжен отряд. Някои пристави се връщат с баржата през реката, други ескортират Чантойс и Бонифас през Лондонския мост, по посока Нюгейт. Всъщност ние не знаем какво точно се е случило. Бонифас е просто задържан; той все още не е обвинен, при това поради заемания от него пост не е окован или вързан. Успява да се измъкне и да избяга в „Сейнт Ботълф“, където моли за убежище.
— „Сейнт Ботълф“ ли е най-близката църква? — попита Ранулф.
— Не мисля така, но Бонифас е познавал и църквата, и нейния свещеник; може би е мислел, че там ще е по-безопасно за него. Чу какво каза Сандуик: „Сейнт Ботълф“ е сигурно място. Във всеки случай, Ившам е бил извън себе си от ярост. Обсадил е църквата, можел да влиза единствено той самият, не е допускал вътре никой друг освен Инглийт и свещеника. И други са идвали на посещение — Стантън и Бландфорд, — но са били върнати. Аделиша също е идвала. Ившам поискал някакво доказателство, знак за разпознаване. Аделиша му е дала пръстена на майка си, който, според Кътбърт, Ившам със сигурност е предал на Бонифас, защото Кътбърт видял Бонифас да го разглежда. Сандуик е вдигнат под тревога в Тауър и „Сейнт Ботълф“, по-конкретно четирите й врати, са обградени в кръг от стомана.
Въпреки това на третата сутрин, когато Ившам и отец Тънстол влизат вътре, Бонифас е изчезнал и оттогава никой не го е виждал ни жив, ни мъртъв.
— Възможно ли е Мишока да е прав за тайния проход? — попита Ранулф, и замълча, тъй като Чансън се появи отново на вратата. „Секретарят на конюшните“ се стовари на един стол, кръстоса ръце и незабавно заспа. Ранулф се ухили и смигна на господаря си.
— Този слух със сигурност би решил проблема — допусна Корбет, — но предвид сведенията, които имаме, се съмнявам, че такъв проход съществува. Това, което със сигурност знаем е, че Ившам е бил бесен. Той хокал Аделиша и отец Кътбърт, но те не са могли да му помогнат. Брат Кътбърт бил съсипан и се оттеглил като отшелник в абатството „Сион“. Не след дълго Аделиша, разстроена от всичко, което се случило, също избира съдбата на отшелничка и се отдава на молитви за възтържествуването на правдата.