— А Бонифас?
— Той твърди, че е невинен от момента на залавянето си, а и в онова загадъчно послание, което е оставил в Евангелието в „Сейнт Ботълф“: „Аз стоя в центъра, невинен, и соча към четирите ъгъла.“ Въпреки това — продължи Корбет, — каквито и да са оправданията му, той е бил заварен в кръчмата в Съдърк. Да, Бонифас е успял да избяга; може и да се е завърнал. Според думите на сестра му Аделиша, той я е посетил и й е дал майчиния им пръстен. Обаче, ако той наистина се е върнал, сега е променил своята пледоария от „невинен“ на „виновен“.
— Мислиш ли, че е виновен? — вдигна поглед Ранулф.
— Ами — въздъхна Корбет, — имаме златото и онези парчета пергамент, открити в кабинета. Старият писар Растал, който в никакъв случай не беше глупак, не е намерил там повод да бъде повдигнато обвинение. Голямото дървено табло в „Сейнт Пол“? Откъде би могъл Бонифас да знае за това? Ившам е открил метода на Мистериум едва след като Чантойс си е признал всичко, за да спаси живота си, така че този факт уличава Бонифас. Освен това имаме и грубо скицираната карта на Лондон, с нанесените места, на които са извършени някои от убийствата.
— Това все още не го превръща в Мистериум — заяви Ранулф.
— Вярно — призна Корбет, — но имаме и онези други списъци, с имената на Стантън и Бландфорд, и накрая и онзи пергамент, с женското име, Ема, последвано от Одо Фърнивал, Стивън Басетлоу, Уилям Рискейлс. Кои са били тези хора? Чудя се още и какво означават тези „Б“ и „М“, както и квадратът, съдържащ първите девет букви от азбуката. Отломки — промърмори Корбет, — отломки отпреди двадесет години. — Той седна на едно столче. — Да се върнем обратно към мистериозния среднощен посетител на Аделиша. Наистина ли е бил Бонифас? И какъв е този интерес към някоя си жена на име Беатрис? Нейното име не се е появявало преди. — Той поклати глава. — Загадките отпреди двадесет години, като тази тук сега, често са направо неразгадаеми. Разтревожен съм, Ранулф. Дали няма да ни се наложи да се предадем пред тази загадка?
Ранулф се усмихна.
— Все още не сме свършили. Нека продължим.
— Вярно — съгласи се Корбет. — И така, точка първа: Ившам: защо е влязъл в нечестив съюз с Уолдън и Хюбърт? За Бога, бил е главен съдия в Кралския съд! И кой го е издал? Кой е този автор на писма от „Страната Кокейн“?
— Онзи писар, Калугерицата?
— Калугерицата със сигурност е шпионин на Стантън, но открито заяви, че не знае нищо за Кокейн. Ще се върнем на Калугерицата по-късно; нека сега се съсредоточим върху Ившам. Той изпада в немилост и е уволнен от поста си. Кралят му позволява да унищожи всичките си записки — което е истинска трагедия; тези ръкописи можеха да ни помогнат. След това нашият благороден съдия напуска дома си, хубавичката си, макар и невярна съпруга, положението си и богатството си, за да се скрие в абатството „Сион“ като отшелник. Той избира да заживее в близост до двама души, чийто живот е разрушил, Кътбърт и Аделиша. — Корбет замълча.
— Следваща точка — какво точно се е случило в параклиса на свети Лазар в абатството „Сион“? Знаем, че Аделиша и Кътбърт са се срещали тайно. Убиецът може също да го е знаел, но откъде? Щом Кътбърт е излязъл за поредната им среща, убиецът е слязъл долу в подземието. Ившам не се е съпротивлявал, а го е пуснал; трябва да е станало така. Убиецът прерязва гърлото на Ившам и си тръгва. Едва по-късно Кътбърт, каквото и да ни разправя, с помощта на Аделиша, прикрива престъплението чрез създаване на още една мистерия, която двамата се надяват да не бъде разбудена. Нашият убиец обаче все още е изпълнен с решимост. В същата вечер той убива по най-ужасяващ начин Игнасио Инглийт и после изчезва за кратко. — Корбет отпи от бокала, задържайки виното в устата си. Сянката на плячката му потрепваше пред него. Той обичаше да се впуска в тази игра, в преследване на убиеца, и независимо от цялото безпокойство, което го бе обхванало, и този път бе твърдо решен да го залови.
— Господарю?
— Следваща точка — бунтът в Нюгейт. Какво е било запланувано в действителност? Уолдън и Хюбърт са били свалени в ямите — живи погребани. Кой е подстрекавал техните хора със слухове, че някои от тях могат да станат свидетели на обвинението? Кой ги е снабдил с оръжие? Кой ги е примамил с лъжата, че ще намерят безопасност и спасение през някакъв таен проход, който ще ги изведе от църквата?