— Господарю, все пак може да има такъв.
— Съмнявам се — каза остро Корбет. — И така, да вървим напред. Следваща точка — кой уби Уолдън и Хюбърт? И защо? Защо вдовицата на Ившам Кларис и нейният иконом Ричард Финк бяха така варварски заклани? Защо убиецът е оставил главите им в кръщелния купел в „Сейнт Ботълф“? И защо е нападнал отец Джон?
— Защото е син на Ившам; поради връзката си с него са убити и Кларис, и Финк — отбеляза Ранулф. — А Уолдън и Хюбърт са били негови съюзници.
— Вярно, вярно — кимна Корбет. — И така, минаваме към друга главоблъсканица. Жив ли е наистина Бонифас Ипгрейв и поставил ли си е за цел да извърши всички тези убийства? Ако не, кой е приел неговото име и самоличност? Брат Кътбърт? Отец Джон?
— Погледни ръцете на Кътбърт — изтъкна Ранулф. — Може ли той да държи нож? Отец Джон е плашлив като заек. Бил е открит вързан, със запушена уста в „Сейнт Ботълф“.
— Ами Стантън и Бландфорд? Техните имена изникват навсякъде в тази история — продължи Корбет. — Минават подобно на рефрен през този убийствен разказ. Те са споменати в списъка на Бонифас, те са служителите, които се занимават с проблемите на града. Стантън, сега съдия, преговаря пряко с големците в Гилдхол. Пак те са служителите, получили сведения, с които да обвинят Ившам. Да не забравяме и техния човек, Калугерицата, странстващия писар, върнал се в Лондон да се грижи за своята остаряла, болна майка. Той предлага своите услуги на нашите достойни колеги — да шпионира Уолдън и Хюбърт. — Корбет наблюдаваше как перото на Ранулф блещука по повърхността на пергамента. — Въртим се в кръг — промърмори той, — а има и още един проблем — големият интерес, който кралят проявява към тази работа. Ранулф, какво означава всичко това? Къде можем да търсим? Личните записки на Ившам са унищожени. Подозирам, че всичко останало, намерено в канцеларията, не струва пукнат грош. Странно… — Корбет замълча. — Останали са толкова малко доказателства. В канцеларията на съда се намира пълният доклад на Ившам, в който той най-вече хвали себе си, но няма почти нищо друго. Най-интересните доказателства са намерени в сандъка на Бонифас и те са съхранени благодарение на стриктността на стария Растал. Като изключим тях, Ившам и документите му са премахнати завинаги. Не можем да разпитаме вдовицата му или нейния иконом, а се съмнявам, че другите слуги знаят нещо съществено. Кътбърт се държи много предпазливо; той си остава затворена книга, която на този етап не мога да отворя. Може пък отец Джон да ни каже нещо. Възможно е и Аделиша да има още някакви вещи или пергаменти от Бонифас — добави той. — Но ние всъщност не знаем дали наистина Бонифас е жив или мъртъв. Някой може просто да си служи с името му. Дали някой от всички тези хора, които споменахме, е извършителят или пък някой от тях е наел професионален убиец? Аз дори не съм наясно относно негова светлост краля и неговата роля в тази работа.
— Защо не отидеш в Нюгейт? — предложи Ранулф. — Може да разпиташ пазача.
— Съмнявам се в ползата от това, Ранулф. Подозирам, че каквото и да се е случило в Нюгейт, вече е добре прикрито.
— Какво имаш предвид, господарю?
— Дълбоко в сърцето си храня подозрения, че бунтът в Нюгейт е бил желан от краля.
— Господарю, нямаш доказателства!
— Признавам, че е така, Ранулф. Ами ако Уолдън и Хюбърт бяха умрели в ямите, от затворническа треска, както става със стотици други всяка година? Ами ако техните банди бъдеха унищожени от кралски стрелци?
— Но те действително бяха унищожени.
— Именно, Ранулф. Ние унищожихме и двете шайки, екзекутирахме всички, но смъртта на Ившам означаваше, че вече няма казус срещу Уолдън и Хюбърт. Без него кралят не можеше да ги изправи на процес — процес, който всъщност никак не му е бил по сърце, поради опасенията му от допълнителни скандали. А без процес не може да задържа повече двамата разбойници, без да придава допълнителна публичност на проблема. Той трябваше да ги освободи. Не можеше да докаже, че те са вършили нещо нередно с Ившам, а те определено не бяха замесени в метежа. Това на свой ред повдига друг въпрос. Ами ако някой кралски екзекутор е отговорен за това, което се случи в „Ангелския поздрав“?
— Намекваш, че кралят е замесен в убийството?