Съветските военни може и да натоварят истински биологичен заряд на борда на бомбардировача с далечен обсег на действие за обикновено тренировъчно упражнение, но никога няма да дадат на екипажа документите за американска самоличност. Смятало се е, че вероятността за отстъпничество е твърде голяма.
Валентина пъхна ръка в портфейла, който Смит още държеше.
— Дрехите и документите за самоличност са били раздавани само за действителна бойна операция. За истинското нещо!
Смит усети, че стои втренчен в портфейла, който държеше.
— Да не казваш това, което си мисля, че казваш, Вал?
— О, да, Джон — Тонът й се повишаваше и стана по-рязък. — Ето защо руснаците бяха толкова покъртени от откриването на стария бомбардировач. Затова е и цялата шизофрения на управляващите по този въпрос. Проклетият антракс е бил последна грижа за тях през цялото време. Това, от което действително са се страхували, е да не научим истината! Че „Миша 124“ е бил водещият самолет за стратегическа бомбена атака с всички средства срещу Съединените щати, с използване на ядрени, биологични и химически оръжия! Пърл Харбър на третата световна война!
Тя остави думите да увиснат за момент в мразовития въздух на пещерата; после наклони глава и директно се обърна към Смислов:
— Какво ще кажеш, Григорий? Предизвиквам те да кажеш, че греша.
Те чуха как Смислов рязко издиша и мъглата от дъха му се завъртя около главата в светлината на пламъка отзад.
— Народите правят грешки, професоре. Вашият народ е правил грешки. Ние сме правили своите, които може би са по-големи. Можете ли да ни обвините, задето се опитваме да скрием факта, че едва не сме унищожили света?
— Сега допускате още една грешка, майоре — каза Смит. — Ако ни убиете, това няма да оправи нещата.
— Моля ви, подполковник — В отговора на Смислов имаше искреност. — Давам ви дума! Ще се свържа с началниците си. Ще положа всички усилия, за да защитя вас, професор Метрас и мис Ръсел. Ще накарам да променят заповедта! Ще намерим… някакъв друг начин!
— Ще отворите нов гулаг само за нас? — Смит се усмихна и поклати глава. — Не мисля така. — Той свали ръце и пъхна портфейла в един от джобовете на якето. — Свали оръжието, майоре. Всичко свърши. Разбрахме това, за което бяхме дошли.
Цевта се вдигна, злокобно насочена в гърдите на Смит.
— Не ме принуждавайте да действам, подполковник. Може да съжалявам за ситуацията, но още съм руски офицер.
— А това е американско оръжие, дадено ти от нас. Повярвай ми, майоре, това няма да свърши никак добре за теб.
В гласа на Смислов пропълзя весела нотка.
— Вярвам, няма да опитате такива детинщини, като да ми кажете, че сте махнали ударната игла.
— А, не — каза Валентина и също свали ръце. — Може би си забелязал, че липсва ударник. Но автоматичният пистолет „Берета“ серия 92 има предпазител със заключваща преграда с цел предотвратяване на случаен изстрел. Ако си поиграеш малко с него, може да се нагласи да пречи и на умишлени изстрели. Да, Григорий, в добавка към безчетните ми таланти и чар аз съм и много способен оръжеен майстор.
Смислов даде най-разумния и смислен отговор, който човек в неговото положение можеше да даде. Ударникът на свалената берета изпадна, щом той натисна спусъка — глухо, безполезно изщракване, което тихо проехтя в кухината.
— Сега виждам, професоре.
— Не беше въпрос на доверие, майоре. — Смит направи крачка към руснака. — Въпросът беше да сме разумни.
— Напълно разбирам, подполковник. — Ръката на Смислов замахна назад и той запрати безполезния пистолет направо в лицето на Смит, а после стремително се хвърли срещу него.
Смит беше напълно подготвен за нападението и се сниши, като остави хвърления пистолет да отскочи от присвитото му рамо. Все пак връхлитащият Смислов удари ниско Смит и с трясък го събори по гръб на пода на пещерата, като се приземи върху него.
За да се усложни още повече ситуацията, пламъкът, който осветяваше централната галерия на пещерата, точно в този момент загасна и ги потопи в мрак, накъсан само от ивицата светлина на електрическото фенерче.
За миг Смит загуби ориентация, но усети как тежестта на Смислов се измести и мускулите му се стегнаха, щом ръката му се вдигна назад за удар. Смит изви глава настрани, почувства как юмрукът профучава покрай брадата му и чу звучната ругатня, щом ръката на Смислов се стовари върху каменния под на пещерата.