Смит слушаше и изучаваше неуловимите емоции, които пробягваха по лицето на Валентина. Усещаше, че тя не си припомня страха или прелома, а прави поредно абстрактно проучване на решителен момент от живота си. Време и място, на което тази жена преди се беше връщала много пъти.
— Чух изстрели, бях опръскана от кръвта и мозъка на човека, с когото вечерях; беше уцелен с куршум в главата. После терористката бутна пистолета си в лицето ми и изкрещя „Бог е велик…“
Гласът на историчката заглъхна.
Смит нежно сложи ръка на гърба й и остави жестът да прерасне в ласка.
— А после?
Валентина дойде на себе си.
— А после стоях над накълцаните тела на двамата хамаски терористи. Бях потънала в кръв, без да съм проляла своя, а онзи нож още беше в ръката ми. На професионален жаргон бях „натиснала копчето“ — с грандиозно представление, макар да нямам спомен как е станало. Изследванията ми вече не бяха абстрактни, а в голяма степен приложени на практика.
Сега Смит разбираше искрата, която беше прехвръкнала между тях; подобните се бяха разпознали. Той беше преживял своите решителни моменти, своите мигове, в които е натискал копчето.
— Как се чувстваше след това?
— Там е работата, Джон — размишляваше тя. — Нищо не „чувствах“. Те бяха мъртви, а аз бях жива и бях много доволна от този изход. Единственото, за което съжалявах, беше, че не съм реагирала достатъчно бързо, за да спася своя приятел и другите хора в ресторанта. Казаха ми, че притежавам ума на перфектния стрелец. Мога рационално да се отделя от емоционалната травма на физическото насилие.
Тя сви рамене и направи физиономия.
— Във всеки случай, ако поработя малко над това.
— И този инцидент насочи вниманието на Първи секретен отдел към теб?
— Този и два поверителни проекта за проучване и придобиване, които бях изпълнила за министерствата на отбраната и правосъдието. Господин Клайн, изглежда, мислеше, че моите доста езотерични дарби може да се окажат полезни за малката му организация. Така и стана. Сега смятам, че вървя по стъпките на баща си. Аз съм служител по контрола над дивеча и ликвидирам подивелите животни и човекоядците от джунглата на нашето общество. Може би накрая ще компенсирам това, че действах бавно онази вечер в Тел Авив.
— Фред Клайн знае как да подбира хората си — усмихна й се Смит. — Радвам се, че ви познавам, професор Метрас.
— Благодаря, сър — кимна тя. — Удоволствие е да те оценят. Някои мъже почват да се оглеждат за чесън и светена вода, след като се поровят малко по-дълбоко в миналото ми.
Смит се усмихна, без да му е смешно, и погледна над цевта на SR-25.
— Не твърдя, че имам морално превъзходство.
— Това е облекчение. А сега, полковник Джонатан Смит, какво ще кажеш за себе си?
— За мен?
— Имам ясна представа как си дошъл при господин Клайн, но всъщност кой си ти? Откъде идваш?
Смит присви очи към небето. Облаците надвисваха все по-плътно и ниско.
— Моята биография изобщо не е толкова интересна колкото твоята.
— Лесно се впечатлявам.
Докато Смит обмисляше отговора си, от ръба на козирката се търкулна малка бучка откъртен сняг и леко тупна пред тях.
— О, Боже — промърмори Валентина, а очите й се разшириха.
Смит моментално сви крака под тялото си. После се втурна стремително и се изстреля навън от гърлото на пещерата. Приземи се по корем, завъртя се по гръб, като изви дългата цев на автомата си в дъга, за да покрие скалната повърхност над пещерата.
Войникът от спецназ в полярен камуфлаж беше като блед израстък върху набраздения от лед базалт. Той крадешком се беше промъкнал по почти несъществуващата издатина до положение на около метър над гърлото на пещерата. Пръстите на едната му ръка, покрити с ръкавици, бяха вкопчени в една скална пукнатина, а пръстите на другата здраво стискаха предмета, който носеше.
Щом погледна надолу и видя внезапното изникване на Смит от пещерата, устата на руснака се отвори да извика. Звукът от крясъка беше заглушен от монотонното трещене на SR-25, докато Смит изстрелваше половин дузина патрони калибър 7,62 колкото бързо можеше да дърпа спусъка, а куршумите с медно покритие изблъскаха врага от лицето на скалата.
Безжизненото тяло на руския войник падна почти върху Смит, като рухна на половин метър от лявата му страна с размекнат, глух звук на мъртво месо. От дясната му страна се чу второ, по-леко тупване. Смит се обърна и видя, че до главата му лежи ръчна граната с плътна обвивка от подобен на маджун пластичен експлозив, обвит около сферичното й тяло, за да усили взривния ефект.