Зондърс върна телефона в гнездото му и се сгромоляса по лице върху бюрото. С притъпен от скръстените му ръце глас той заговори на хората си от ескадрилата:
— Господа, заповядвам ви никога вече да не ме оставяте да правя подобно нещо!
38
Анакоста, Мериленд
Кабинетът без прозорци не предлагаше директен контакт със света навън и само цифровият часовник на бюрото му и умората в костите напомняха на директора на Първи секретен отдел, че е среднощ. Клайн побутна очилата към челото си и потърка парещите си очи.
— Да, Сам — обади се той на червения телефон. — Свързах се с капитана на „Хейли“. Успял е да се приближи на петдесет мили от остров Уензди, преди да се сблъска с непроходим паков лед, прекалено твърд, за да може корабът да премине. Бил е принуден да се оттегли заради силната буря, но смята да опита отново, щом времето се подобри.
— Получили ли са някакъв сигнал от Смит и неговите хора? — попита президентът Кастила и по гласа му личеше, че е толкова изтощен, колкото и Клайн.
— Радиовахтата на „Хейли“ докладва, че тази сутрин може и да са уловили вероятни следи от трансмисия от мобилния предавател на острова, но нищо, което да се декодира. Явно Смит не е бил в състояние да възстанови големия предавател на станцията или сателитния телефон. Това може би значи нещо, а може би не. В този смисъл имаме една добра новина. Космическото командване на ВВС докладва, че слънчевата активност е достигнала връхната си точка и йоносферните условия се подобряват. До утре вече трябва да имаме поносими комуникации.
— А стратегическото разузнаване? — попита Кастила.
— След като Смит и неговият екип отидоха там, над Уензди е минал един наш сателит, а тази вечер над острова е прелетял военноморски патрулен самолет „Орион“ от „Дъч Харбър“. И двата подхода са били неубедителни. Има прекалено много сняг в облаците и това не ни позволява ясна видимост към земята нито с инфрачервени детектори, нито с термографски уреди. По разписание имаме още един сателит, който трябва да мине по-късно утре сутринта, след като времето се проясни.
— От всички чувам само това изречение — огорчено каза Кастила. — „След като времето се проясни.“
— Все пак не сме пълни господари на съдбата си, Сам. В този свят има сили, с които не можем дори да започнем да се борим.
— И това е съвсем очевидно. — Откъм връзката с Белия дом настъпи мрачно мълчание. — Какво стана с разследването на ФБР на инцидента с пресрещането в Аляска? Има ли вече някакви предположения кой може да стои зад това?
— Стигнаха буквално до задънена улица, господин президент. Със сигурност знаем, че сме попаднали на звено от руската мафия, но то явно е изпълнявало външна за тях поръчка. Що се отнася до самоличността на истинските подстрекатели, още нямаме представа кои са. Единствените хора, които можеха да ни кажат, загинаха в катастрофата.
По линията пак настъпи мълчание.
— Фред — каза накрая Кастила. — Реших да изпратя на остров Уензди поддържащите сили. Смит и неговият екип може би наистина изпитват трудности с комуникациите, но аз имам лошо предчувствие за ситуацията там.
Клайн потисна въздишката си на облекчение.
— Сам, напълно съм съгласен с това решение. Всъщност седях тук и се чудех как да формулирам същото искане. Мисля, че там сигурно е възникнал някакъв инцидент. Ако не е попаднал в беда, досега Смит да ни е докладвал за ситуацията — независимо дали комуникациите са лоши или не.
— За нещастие, както всичко друго, поддържащите сили са в изчакване, докато това безбожно време не се оправи! — Кастила се разгорещи. — Просто се надявам там да е останало нещо за поддържане.
— Информирахте ли руснаците за решението си, господин президент?
— Не, нито пък смятам да го правя, Фред. Това е една от причините, поради които избрах да проведа операцията явно. Генерал Баранов, нашата руска връзка, беше на линия и чакаше от самото тръгване към Уензди. Буквално не мърдаше от телефона. А сега, от последните девет часа насам, вече „не е на разположение“ и неговият адютант не е упълномощен да казва нищо, освен „ало“, когато вдига телефона. Започвам да надушвам нещо крайно нередно.
— От самото начало подозирахме, че руснаците крият нещо, свързано с катастрофата на „Миша“. Може би Смит го е открил.