Смит направи бърз преглед на физическото си състояние. Беше натъртен и ударен, но, изглежда, всичко в тялото му се движеше. Сигурно се беше плъзнал по външния край на лавината и еластичността на изкуственото катераческо въже беше поела част от сътресението при падането. Въпреки това студът и умората бързо побеждаваха Смит.
За нещастие възможностите му незабавно да реагира, изглежда, бяха ограничени — да се извлече по обезопасителното въже, като се набира на ръце, а той нямаше двете помощни въжета прусик.
Ами другите? Вал и Смислов бяха ли завлечени от лавината? Като примижа нагоре през снега, той успя да различи яркочервено петно светлина, което очертаваше ръба на издатината над него. Първата светлинна ракета, която бяха пуснали на издатината, беше изгаснала. Някой горе сигурно беше запалил втора. Някой сигурно беше оцелял. Като се бореше с конструкцията на седалката си, той опита да си поеме дъх и да извика.
Тогава в неговия осветен район се появи нещо, което се плъзгаше по неподвижния отвес на обезопасителното въже. Още едно въже, с примка, усукана в края му, беше прикрепено към обезопасителното с карабинер. Примката за крака на спасително съоръжение със Z-ролка.
Смит хвана новото въже. Освободи го и закачи примката на единия си ботуш. Като се извлече нагоре по обезопасителното въже, той се изправи на примката и дръпна спасителното въже за изтегляне. Спасителното съоръжение се изопна и някой на издатината започна да го тегли нагоре на все по-силни тласъци, като провисът на обезопасителното въже също се поемаше.
Докато го повдигаха към издатината, Смит имаше достатъчно време да се пита какво ще намери там. Едно беше сигурно: Валентина Метрас нямаше алпинистките познания да нагласи устройство със Z-ролка.
Той стигна тавана на издатината и се разсея от тази мисъл, защото трябваше да се измъкне от отвеса на скалата. Затова ръбът на издатината го изненада. Изведнъж нечии ръце се пресегнаха и сграбчиха седалката му и така помогнаха да се вдигне над тавана.
Да стъпи на твърда скала под краката си беше едно от най-прекрасните усещания, които беше изпитвал от много време насам. Няколко секунди той остана опрян на колене и ръце и се наслаждаваше на нейната стабилност. Тогава си позволи да се разтрепери, но се пребори с повтарящата се вълна, която пак заплашваше да го връхлети. Тръсна глава като ранена мечка и се огледа по издатината. На пращящата червена светлина от полуизгорялата ракета той успя да различи многобройните анкерни болтове и преплитащи се примки на Z-съоръжението и проснатите тела на Валентина и Смислов — и двамата изглеждаха също толкова съсипани, колкото и Смит.
Той вдиша глътка леден въздух.
— Хидратация и енергийни вафли — каза той с пресипнал глас. — Сега!
Те се скупчиха заедно на издатината и жадно поглъщаха ту големи глътки затоплена от телата им вода, ту обогатен с витамини шоколад, а метаболитните им пещи наваксваха за критичния товар, който бяха понесли.
Смит забеляза черните кървави петна по ръкава на снежния комбинезон на Смислов:
— Лошо ли е ударена ръката ти?
Руснакът поклати глава.
— Не лошо. Сложих й тампон от превързочния комплект.
— От свличането на леда ли е?
Смислов хвърли ироничен поглед към Валентина.
— Не точно. Сложно е. Ще ти обясня по-късно.
— Щом казваш — отвърна Смит. — Сега, след като нападението приключи, сигурно трябва да питам кой на кого е пленник в момента.
Смислов поклати глава. Гримасата на самоирония все още стоеше върху зачервеното му от студа лице.
— Разказа ми се играта.
— Аз самата съм малко объркана по този въпрос — намеси се Валентина. — Но може ли да предложа засега просто да слезем от тази проклета планина. Може да обсъдим дребните подробности на сутринта.
— Звучи ми разумно, майоре. Какво ще кажеш?
— Съгласен съм, подполковник, това е съвсем разумно.
— Тогава движение, хора. Тази планина изобщо не се скъсява.
Като се надигна въпреки натъртените си, схванати мускули, Смит се изправи на крака. Вал му помогна да стане и спря за момент, сложила облечените си в ръкавици ръце на гърдите му.
— Изглежда, в края на краищата има нещо свястно в тази история със скрупулите — каза тя.