Смит спря да върви и погледна нагоре, заслушан в нощта.
— Какво беше това?
— Кое какво беше? — попита Валентина, като се приближи зад него. Смит беше на предна позиция и проправяше пътя за Валентина и Смислов, които следваха обезопасителното въже. След ледения водопад съдбата се беше обърнала в тяхна полза и остатъкът от спускането към северния бряг беше минал лесно и бързо. Упорито вървяха покрай брега, без да губят време в подслона на пресования лед, и тогава Смит долови далечните глъхнещи звуци, които надвикваха бурята.
— Не знам. Сякаш някой ме викаше по име.
— Едва ли — Валентина вдигна очилата си за сняг. — Кой може да е тук и да те вика?
— Ранди! Кой друг? — Смит се откачи от обезопасителното въже и включи фенерчето, прикрепено за колана му. — Осветете и се разпръснете! Започнете да търсите! Движение!
Намериха я за пет минути.
— Джон! Ето тук! Бързо!
Коленичила в един прорез на стената от пресован лед, Валентина бършеше снега от сгушената фигура. Смит застана на колене до тях само след секунди, като се бореше да се освободи от ремъците на раницата си. Смислов дойде зад тях миг по-късно.
— Ти беше прав! — възкликна Валентина. — Да му се не види, какво прави тук облечена така?
— Бягство и спасение — сопна се в отговор Смит. — Спецназовците сигурно са ударили изследователската станция.
— Не е възможно — запротестира Смислов. — На острова беше внедрен само онзи взвод, същият, който ви нападна горе при катастрофата.
— Значи е дошъл някой друг. — Смит разгърна на снега спасително одеяло и нежно премести Ранди върху него. Изхлузи горните и долните си ръкавици, плъзна ръка под смесицата от несъразмерни и неуместни дрехи, които тя носеше, като търсеше сърдечен ритъм.
— Здраво е загазила — отбеляза Валентина, като се облегна на рамото на Джон.
— Тя умира — рязко отвърна Смит. — В раниците има затоплящи химически възглавнички. По две във всяка. Извадете ги. Всичките.
Валентина и Смислов се задействаха колкото могат по-бързо и пречупиха затоплящите възглавнички, за да провокират топлинната реакция.
— Пъхнете ги в долната част на ръкавите и крачолите — нареди Смит. — Щом започнем да я местим, смръзналата кръв в крайниците ще тръгне да циркулира към средата на тялото и шокът може да я убие.
— Джон. Виж това — Валентина беше извадила лявата ръка на Ранди изпод прекалено големия анорак. Около китката й имаше заключени белезници.
— Негодник! Това обяснява протриванията по другата й китка. Тя е била в плен.
— Но на кого?
— Не знам, Вал. Ако не са спецназовците, тогава трябва да са другите. Онези, които се опитаха да стрелят по нас в Аляска.
— Колко зле е тя, подполковник? — попита Смислов иззад другото рамо на Смит.
— Ако не я заведем на закрито и не я стоплим бързо, си заминава. — Смит уви плътно спасителното одеяло около Ранди. Бяха направили всичко, което можеха тук навън.
— Аз ще я нося, подполковник — предложи Смислов.
— Добре. Аз ще взема раницата ти. Да тръгваме.
Руснакът внимателно вдигна новия си товар.
— Всичко е наред, девушка — промърмори той. — Вече си с приятели. Не ни оставяй сега.
Валентина взе двете пушки.
— Трябва да предположим, че научната станция или е завзета, или е унищожена. Къде можем да отидем?
— Трябва да намерим друга пещера или да построим заслон — отвърна Смит, като прокарваше лъча на фенерчето по купчините пресован лед с човешки ръст, струпани покрай брега. — Дръж си очите на четири за всяко място, което изглежда добре.
— Хубаво. Освен всичко друго може би ще ни паднат и батериите. Боже, изглежда, страшно си е изпатила.
— Знам — тонът му беше суров като нощта. — Може би най-после успях.
Валентина се почувства объркана от думите на Смит, но усети, че сега не е моментът да разпитва за това.
Когато Смит откри триъгълната пролука в ледената стена, неговият разузнаващ светлинен меч вече гаснеше от студа. Смит приклекна и освети пролуката.
Ето това търсеше. На брега беше изтласкана голяма отломка морски лед, а ръбът й се повдигаше от друго, следващо рамо на леден блок — така се получаваше синкавобяла триъгълна кухина, шест метра дълбока и по-малко от два метра широка, достатъчно висока, за да стои приведен в нея висок мъж.
— Това е! Тук ще се укрепим! Майоре, занеси Ранди в задната част на кухината. После ела тук и почни да вдигаш стена пред входа със сняг и ледени блокове. Вал, ти ела с мен.