Смит използва последната от химическите пръчки, за да освети малката ледена пещера със смътно зелено сияние и отдели малко време, за да извади и запали малката им походна печка. И за нея не беше останало много гориво, но ако не можеше да затопли подслона им, то поне можеше да го направи по-малко мразовит. Докато работеше с печката, подаваше команди.
— Вал, разстели две спасителни одеяла на пода; после закопчай с циповете твоя и моя спален чувал.
— Слушам.
Те преместиха изпадналата в летаргия Ранди върху комбинираните спални чували.
— Добре, Вал, слагам те вътре с нея. Докато аз събличам Ранди, ти махни своите дрехи. Всичко трябва да свалиш.
— Разбрано — отвърна тя, като дръпна ципа на якето си. — Но се надявах да чуя тази заповед при съвсем различни обстоятелства.
Докато събличаше Ранди, той използва фенерче, за да направи много бърз преглед на тялото и на бяла светлина, като проверяваше за явни поражения от измръзване. Слава Богу, поне беше обута с полярните ботуши. Бяха запазили краката й — най-уязвимото място.
Валентина неспокойно се гърчеше, докато сваляше дебелите си защитни дрехи. Като си пое дълбоко и бавно въздух, тя рязко дръпна пуловера и горната част на термобельото си над главата. Последваха ги сутиенът и чорапите, както и прикрепените към ръцете калъфи. Постави ножовете на ръка разстояние близо до горната част на леглото, после наблъска скиорския панталон, долното термобельо и пликчетата си в общ, омотан куп. Гола, тя се изтегна до Ранди, а под главата си подложи раница. Студът изгаряше кожата й.
— Готова съм — каза тя със стиснати зъби, за да не тракат.
Смит ръководеше сгушването на двете голи, с цвят на слонова кост тела — Валентина трепереше, а Ранди беше неподвижна като мъртвец. Той опакова термалните възглавнички около жените, после затвори с ципа спалните чували. Разгъна отворения чувал на Смислов върху тях и отгоре ги зави със свалените дрехи.
Валентина се уви около тялото на другата, несъзнаваща жена и придърпа главата на Ранди върху меката възглавница на гърдите и рамото си. Ранди помръдна, тихо изхленчи и опита да се сгуши още по-близо до източника на топлина.
— Студена е като лед, Джон — промърмори Валентина. — Дали това ще е достатъчно?
— Не знам. Много зависи дали е така заради обикновено изтощение и доколко е от студа. Хипотермията може да е много гадна и много коварна. — Смит притисна върха на пръстите си върху гърлото на Ранди и премери пулса на сънната артерия. — Натъпкана е с ударна доза антибиотици. Те ще помогнат при евентуални белодробни усложнения. Освен това е държала ръцете и лицето си покрити. Не мисля, че е измръзнала много лошо.
Смит поклати глава и леко погали бузата на Ранди с опакото на ръката си.
— Ако вътрешната й температура не е спаднала прекалено, може и да успее да прескочи трапа. Тя е издръжлива, Вал, невероятно издръжлива. Ако температурата й е паднала прекалено ниско… не знам. Можем само да я топлим и да чакаме.
Валентина донякъде се усмихна.
— Много държиш на тази дама, нали?
Смит затъкна отвора на спалния чувал по-плътно до двете жени.
— Аз съм отговорен за нея. И за това, че е тук, и за това коя е тя.
— Отговорен си за всички нас, Джон — отвърна Валентина, като погледна към него. — И ако мога да отбележа, в момента това е много успокояваща мисъл.
Смит се ухили в отговор и леко поглади назад тъмната й коса.
— Надявам се това доверие да не е незаслужено. Опитай да поспиш малко.
Като взе своята SR-25 и медицинския комплект, Смит се придвижи към входа на пещерата. По пътя спря, за да напълни алуминиева тенджерка с парчета лед, и я закрепи върху походната печка.
Смислов беше привършил зазиждането на входа и остави само отдушник отгоре. След като елиминираха мразовития вятър, полярното им облекло вече имаше шанс да се справи с температурата на неподвижния въздух и така малката кухина щеше да изглежда по-топла.
— Как е ръката ти, майоре?
Смислов сви рамене.
— Не ми е проблем.
— Така или иначе ще я погледна. Имаш ли ваксините против тетанус?
— Добре съм.
Двамата бяха застанали с гръб към противоположните страни на пещерата. Смит се зае с ръката на Смислов. Като нави изцапаните с кръв ръкави на руснака, той махна нескопосната първа превръзка. Изчисти и дезинфекцира раната, поръси я с антибактериална пудра и постави нов бинт, предпазващ от студ и влага.